Как се дегустира уиски?

На този ключов въпрос не е достатъчно да се отговори „както на човек му харесва”. За това силно, мъжко питие е необходимо да се прояви повече добър вкус. Разбира се своеобразната му мекота, топлина и плодовият вкус се нравят и на жените.

Това благородно питие може да разкрие своето пълно вкусово богатство дори само с една глътка. Ще почувствате как се изгубвате в зелените долини на Шотландия, ще усетите хълмистия му релеф, суровото разпенено море и перестите дъждовни облаци.

Уискито се пие от широки, не много високи чаши с масивно дъно, където спокойно да се поберат 100 мл, содата и ледът. Ако искате само да опитате уискито, тези чаши няма да ви свършат работа, заради широкият си диаметър, който помага да се усети ароматът на питието.

Обикновено страните на чашата също са дебели и по тях са изрязани шарки. Този релеф има своите естетически достойнства, но няма да ви разреши напълно да оцените цвета на уискито.

За дегустации професионалистите съветват да се използва чаша със столче, направена от гладко, тънко стъкло, най често във формата на лале – copita или чаша за коняк. Заоблените стени и малкият диаметър на гърлото ще насочат ароматите и ще ви помогнат да усетите тяхната разнообразна палитра.

Необходимо е също да изберете добре времето за дегустация. Сетивата са най-предразположени към това до обяд. Ако желаете да дегустирате, а не да се напивате, то добре е да го сторите в първата половина на деня. Важно е 2-3 часа преди дегустацията да не ядете, което ще ви даде възможност да се насладите максимално на вкуса на уискито.

Можете да следвате простото шотландско правило: „sight, smell, swish, swallow, splash”, което би могло да се преведе като правилото на петте „п”: „погледни, помириши, поеми, погълни, пръсни”.

Първо оценете цвета, макар силата и вкуса да не зависят много от това. В бъдеще обаче ще можете да познаете питието само по вкуса му. Опитайте аромата му с кратко вдишване, за да може той да се разкрие постепенно и в пълнотата си пред обонянието ви.

Можете да откриете най-различни оттенъци в аромата на уискито – от бонбон, смокиня, ванилия, шоколад, цветя, слама, дим и трева. Понякога ще има оттенък на ново или старо дърво, маслинов привкус, а също на малц или на сено.

Отпийте глътка и я задръжте в устата си, нека покрие езика ви и всичките му рецептори. Преглътнете и оценете вкуса, който оставя след себе си. Вкусът може да е рязък, мек, силен и продължителен.

Когато съдържанието на спирт е над 50%, е хубаво да се прибавя вода, сода или поне лед. Когато го поднасяте на гостите си, не забравяйте да предложите сода или лед. Шотландците обаче биха се обидили, ако им предложите кола, тъй като това е американският маниер на пиене на уиски.
Източник: http://www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=7&articleId=2509

Read more

Как се дегустира вино

Професионалните дегустатори на вино не гледат повърхностно на тази дейност. Понякога може дори изобщо да не им е приятно, тъй като трябва да анализират и най-дребния детайл във всяка глътка от всяко вино. Съществуват няколко ключови фактора, които трябва да бъдат отчитани при оценяването на дадено вино. Не е необходимо да знаете кое вино се смята за отлично, но определено е добре да разбирате защо то се смята за такова. А освен това, така пиенето на вино се превръща в по-дълбоко, по-истинско преживяване.

Има няколко вида дегустиране. Първият е за хора, които бегло познават разликата между бяло и червено вино – не са запознати, но това не означава, че не са чували за нея. В този случай изберете пет бутилки вино – леко младо червено, отлежало червено, сухо бяло, сладко бяло и порто или шери. Ако искате селекцията да бъде по-изискана, изберете пет различни сорта като зинфандел, пино ноар, каберне, мерло и шира, за да усетите коренните разлики между така наречените червени вина. Друг метод е да изберете шардоне от различни държави и региони, за да определите какъв е основният вкус на шардоне и как може да варира в зависимост от района, където е зряло гроздето.

За по-сериозните дегустатори са така наречените хоризонтални и вертикални дегустации. Хоризонтална е дегустацията на десет вида каберне например – от една и съща година, но от различни изби. При вертикалната дегустация всяко каберне ще бъде от различна година. Този подход дава дълбочина на познанието какво представлява доброто каберне – отново, по ваше мнение.
Може да се направи и сляпа дегустация – без да виждате етикетите. Сляпото дегустиране гарантира безпристрастна оценка, тъй като се елиминира влиянието на репутацията на виното. Ще усетите това, което се очаква да усетите, а не това, което си мислите, че трябва. При провеждането на състезания по сляпа дегустация целта е да се определи правилно виното и реколтата. При дегустациите на вино срещу вино – например противопоставяне на каберне от Калифорния срещу бордо от Франция, дегустацията се провежда на сляпо, за да се гарантира честен резултат, т.е. по-добре установената репутация на френското бордо да не засенчва незаслужено конкурентното вино.
Когато се дегустират няколко вина, би трябвало да се започне с най-младите и леките, следвани от по-старите и по-плътни. Неспазването на този ред означава потискане на всякаква изтънченост, която по-младото и леко вино би могло да е развило и това далеч не е реалната му оценка.

Освен това, какво търсите, оценявайки едно вино? Най-напред външен вид, след това аромат, вкус в устата, общ букет и послевкус.
Външният вид се определя според чистотата и цвета на виното. С годините червените вина избледняват от тъмно пурпурно до керемидено, докато белите потъмняват. Най-добрият начин за определяне на цвета е срещу бял фон – покривка за маса или хартия, с пълна до 1/3 от обема й чаша. Елемент от външния вид на виното е неговaта плътност, която определя това, което се стича по стените на чашата след завъртане. Колкото по-бавно се движи то, толкова по-голяма е плътността му. Така че, ако едно червено вино е бледо до керемидено и се движи бавно, можете да очаквате да е отлежало.

Центровете на обонянието на човека са разположени до тези на паметта. Един полъх от вино, завъртяно няколко пъти в чашата, може да възбуди определени спомени – например на мед, цветя, гъби, цитрусови плодове, масло – и да ви напомни, че вече сте го опитвали. Но то може също така да удари с мирис на оцет или плесен. Тук първите впечатления са най-важни и на тях може да се вярва много повече, отколкото на последващите вдишвания. На база външния му вид и ароматът му вече можете да определите цялостното качество и възрастта на виното.

Дегустирането на виното дава информация и за неговия баланс. Отпийте голяма глътка и я завъртете в устната кухина. Тежестта на виното в устата му ще ви каже дали тялото му е леко, средно или пълно. Тя освен това говори и за сладостта, киселинността, алкохолното и таниновото му съдържание. Целта е тези елементи да хармонират приятно. Ако една характеристика доминира, опитният дегустатор ще знае дали този дисбаланс е дефект или е приемлив за оценяваното вино. (Младото червено вино може да бъде твърде таниново, но с подчертан плодов вкус, подсказващо, че след няколко години танинът ще се трансформира в плод. В този случай високото съдържание на танини е напълно приемливо.) Последният момент от дегустацията е точно преди то да бъде преглътнато, когато неговите изпарения достигнат носовите канали.

Във Франция концепцията за послевкуса се определя с т.нар. caudalie. Ако букетът на виното остава в устата за секунда след преглъщането му, то то е постигнало определена caudalie. Колкото повече caudalie има то, толкова по-добре, особено що се отнася до бургундските вина. Наистина добрите вина предизвикват най-силно впечатление с аромата и послевкуса си.

източник: http://bapc-bg.com/site/degustiranenavino.html

Read more