Санторини - приказка в синьо, златно и бяло

Под най-романтичния остров на Гърция тлее вулкан. Смятат, че изригването му преди 3600 години е потопило митичната Атлантида.

Китни белосани къщички, църковни куполи в морскосиньо, огрени от ярко слънце - това показват почти всички картички и промо-материали на гръцката туристическа индустрия. Всъщност така изглежда само един от шестте хиляди острова на южната ни съседка и всички тези кадри са заснети там. В Санторини.
Най-южният егейски архипелаг - Цикладският, е сравнително непозната дестинация за българина, а Санторини, или Тира, както го наричат гърците, е най-далечната нам точка от него. Намира се на 128 морски мили от Атина, което означава, че ако вземете самолета до гръцката столица, ви очакват един час полет, един час метро от летище "Елефтериос Венизелос" до пристанище Пирея и оттам 8-12 часа с ферибота - в зависимост от това с коя компания пътувате.

При добро планиране целият масраф излиза около 200 евро на човек. Има и по-евтин вариант - с автобус, влак или кола до Атина, но тогава продължителността на пътуването става двойна.
Обаче всеки километър, всяка стотинка от това пътуване си струва.
Гръцките авиокомпании Aegean и Olympic имат и полети Атина - Санторини, но тогава ще пропуснете първата от спиращите дъха гледки, които островът е подготвил за милионите атакуващи го всяко лято туристи: калдерата.

Санторини е последната останка от вулкан, изригнал чудовищно през 1600 г. пр. Хр. и причинил според едни потапянето на Атлантида (картографирана от египетските папируси и от Платон някъде тук), а според други - залеза на Критско-минойската цивилизация. Най-вероятно и двете са градски легенди - въглероден анализ доказва, че на Крит са карали по живо, по здраво още поне няколкостотин години, а самият Платон е двусмислен в описанията си на митичния континент - в друг текст го позиционира в Атлантическия океан.
След последното голямо изригване преди около 500 г. насред Егейско море остава това, което виждаме днес - Санторини, островът с форма на полумесец, срещу него две миниатюрни парчета земя с имена Тиразия и Аспрониси, и двата опушени комина Палеа Камени и Неа Камени. От действащия кратер върху Неа Камени и днес излиза пушек, а последното му изригване през 1956 г. предизвиква силно земетресение на острова и причинява жертви и разрушения.Та ей тази 330-метрова черно-червено-сива стена, издигаща се над морето, към която с бавно бучене се приближава фериботът, е вулканичната калдера. Върху нея са накацали белите къщички от пощенските картички.

С акостирането на пристанището дългият криволичещ път до Санторини не свършва - калдерата предстои да бъде изкачена с автобус, въжен лифт или магаре в зависимост от количеството адреналин, което желаете да си доставите. Главният град на острова - Фира, се намира на 330 м над морското равнище. По принцип рентакарът е препоръчителен, когато се отправяме на ваканция по гръцките острови, обаче не и на Санторини. Тук пътищата са стръмни, тесни и с невъобразими серпантини, поставящи на изпитание уменията и на най-опитния шофьор.
И освен ако не предприемате пътуването през юли и август, когато островът е фрашкан с американци, немци и японци (броят им в разгара на сезона надхвърля близо 50 пъти 13-хилядното местно население), на пристанището задължително ще ви чака
аналогът на някогашните созополски хазайки
- дори да е 3 ч. сутринта. Предприемчиви гърци с брошури и миниванове предлагат стаи на ентусиастите, поели по островите без предварителна резервация, и транспорт до тях.

Въпросните хазаи и няколкото хостела на Санторини са евтиният вариант за нощувка - защото островът е скъп, един от най-скъпите в тази част на света, и апартаментите в искрящобелите хотели с яркосини басейни и изглед към калдерата са на потресаващи цени. В тях обикновено се настаняват двойки от западното полукълбо, избрали Цикладския остров за цел на своя меден месец.
Признавам, че бях леко скептична към романтичния ореол на Санторини. На ферибота се скъсахме от иронични подмятания по адрес на американските сватбари, а после - щем, не щем - паднахме в плен на магията му.

Това стана по доста лесен и бърз начин - с качването на автобуса за Иа. Тя е второто по големина селище след Фира, но първото по хубост. Иа е и мястото, където всяка вечер хиляди туристи от четирите краища на света се събират на ръба на калдерата, за да наблюдават най-красивия залез в Европа.
Родена съм в град, прочут с амфитеатралната си архитектура; виждала съм още десетки такива по света и у нас. Но нищо не може да те подготви за Иа.

Къщичките са бели и въздушни като морска пяна, преливаща през ръба на вулкана. Морето под тях е в нюанси на синьото, каквито има само във фотошоп. Повечето от 352-те църкви на острова се издигат тъкмо тук. Мястото е толкова хубаво, че буквално блокира сетивните възприятия за часове. Добре е да си чукнете срещата с Иа най-късно по обяд, за да си възвърнете звук и картина до "представлението", да настроите фотоапаратите и да зачакате репетицията за края на света.

Залезът в Иа със сигурност е едно от десетте или стоте неща - според амбициозността на житейската програма - които всеки трябва да види поне веднъж в живота си. Когато следобедът превали над Иа, тълпата, накацала по ръба на вулкана, вече наподобява по пъстрота и многочисленост общото събрание на ООН. Всеки съсредоточено щрака с фотоапарат.
Цветовете, падащи върху дантелата от къщички и църквици, се сменят с всяка изминала минута. Когато слънцето цопва във водите на Егейско море и белият декор потъва в полумрак, светкавиците млъкват и се разнасят спонтанни овации. Представлението е свършило. Предстои социално-кулинарна програма в някоя от многобройните възхитителни таверни, полята с огромно количество местно вино.

Че в Гърция разбират от ядене и пиене, си го знаехме и преди, но гледката прави цацикито и мусаката още по-забележителни. Клубният живот не е френетичен колкото на Миконос или Иос, но той смисълът на този остров не е в дискотеките и блицовете. Тук специалните ефекти са директно от природата.
Все пак Санторини не е само бели къщи върху калдерата, групирани в четирите селища на западния бряг - Фира, Фиростефани, Имеровигли и Иа. На източната страна на острова - в Камари и Периса, туристическата машина се върти на пълни обороти. Там, на плажовете с черен и червен пясък, ваканцията се превръща в нестинарство - през лятото вулканичният плаж става толкова горещ, че е невъзможно да преджапаш разстоянието от чадъра до водата бос без изгаряния първа-втора степен. Във вътрешността са Пиргос и Мегалохори - слабонаселени селца със средновековна архитектура, многобройните винарски изби и археологическият обект Акротири - град на 3600 години, открит едва през 1967 г. под пластовете вулканична пепел и камъни. Ходенето по стъпките на масовия туризъм обаче е най-тъпото нещо, което можеш да направиш на вълшебно място като това.

Ако обаче има организирана туристическа атракция, която безусловно да си струва, това е екскурзията с корабче до Неа Камени. Слизаш от лодката, изкачваш стотина метра (това изкачването за нищо го нямат тука), надничаш в гърлото на спящия вулкан - изригвал пет пъти през последните сто години - и си задаваш съвсем логичния въпрос: кога ще е следващото събуждане, което ще помете нехайните туристи и ще потопи приказката от лава обратно в царството на Посейдон? И достатъчно дълъг и късметлийски ли ще е твоят живот, та да я видиш втори път?

Анита Димитрова

в. Сега
http://patuvai.com/viewstate.php?id=35

Коледни традиции по света

Коледа в Америка и Канада

В Америка и Канада в навечерието на Коледа децата оставят до камината чаша мляко и чиния със сладки, за да може дядо Коледа да се нахрани, и да отпочине от дългия път. На дворът малчуганите хвърлят моркови, за да нахранят и изморените еленчета.

В Румъния по Коледа децата минават от къща на къща да пеят коледни песни или да рецитират поезия. Водачът на групата носи дървена звезда, украсена с цветна блестяща хартия и звънчета и закачена на пръчка. В центърът на звездата е изобразено Святото семейство.

На Коледа децата в Испания напълват обувки си със слама, моркови и ечемик и ги оставят на прозореца, за да нахранят конете на мъдреците. Смята се, че те всяка година минават отново пътя до Витлеем. Единият от тях се казва Балтазар. Той носи подаръци на децата.

В Сирия в навечерието на Коледа цялото семейство се събира около незапаленото огнище на двора, със запалена свещ в ръка. Най – малкото дете запалва огъня със свещта си. Преди да изгори огъня, всеки го прескача и си пожелава нещо.

В Египет традициите повеляват всеки да носи чисто нови дрехи. Коледната служба в църквата завършва с камбанен звън. Вкъщи на коледната трапезата ги чака т.нар. Фата, съдържаща хляб, ориз, чесън и варено месо.

В Япония Коледа се празнува по различен начин. Тогава трябва да се правят добрини за останалите, особено на хората в болниците. Те нямат дядо Коледа, но имат будистки монах на име Хотеи-ошо, който раздава подаръци на децата.

Момичетата и момчетата в Иран никога не са чували за дядо Коледа, което значи, че не са получавали подаръци от него. Всеки от тях получава нови дрехи, които трябва да носи през целия ден. Това ги прави щастливи и горди.

В Дания коледното навечерие се нарича Юлеафтен, и е най – големия и важен повод за празненство, продължаващо цяла нощ. На трапезата се сервират традиционната печена, пълнена със сини сливи, гъска, червено зеле и оризов пудинг с канела нар. Грод.

В Чехия коледните традициите повеляват момичетата да предсказват бъдещото си семейно положение. На 4 -ти декември момичето потапя черешова клонка във вода. Ако тя разцъфне до Коледа, то тя ще се омъжи пред идната година.

Важна част от традициите по Коледа в Унгария е пресъздаването на раждането на Исус. Изпълненията се правят от групи деца или възрастни хора. Понякога в пиесите са включени кукли на конци, акомпанирани с песни, музикални инструменти, а понякога и танци.

източник: http://www.nasamnatam.com

Забележителности в Париж

Айфеловата кула

Айфеловата кула (The Eiffel Tower) е световно известен символ на Париж и Франция. Тя е най – високата здание в Париж и всяка година се посещава от милиони хора. Кръстена е на нейния инженер и дизайнер – Густав Айфел. Построена е в чест на стогодишнината от Френската революция. Кулата е наистина впечатляваща - висока е 384м и широка - 125м, сглобена от повече от 18 000 части чрез 2,5млн. нита. Общото й тегло е 10 100т. Идеята за този проект дошла през 1884г., а самият строеж бил започнат през 1887г. Построяването му отнело 2 години, 2 месеца и 5 дни. Интересен факт е, че кулата става с 18см по – висока през лятото, поради разширяването на желязото под влиянието на слънчевите лъчи.

След построяването си Айфеловата кула е била застрашавана от срутване поради негодуванието на различни известни личности. През 1909г. е поставено началото на научни изследвания, свързани с радио предаването, което спасило кулата от срутване. В момента на нея са монтирани предавателите на 6 аналогови ТВ станции, на 48 цифрови ТВ станции (18 – безплатни и 30 – платени), на 31 радио станции и още 120 антени.

Айфеловата кула има три нива. Може да се закупят билети за изкачване по стълби или с асансьор. Стъпалата до първото ниво са над 300. Такава е и бройката им от първото до второто ниво. До третото ниво обаче се стига само с асансьор. Възможно е и да похапнете да на Айфеловата кула ако желаете – на първото и второто има ресторанти.

Триумфална арка - Париж

Триумфалната арка (Arc de Triomphe) е паметник, намиращ се в средата на площада Шарл дьо Гол или познат още като площада Етоал (звезда). Разположен е в западния край на известния булевард Шанз Елизе. Арката е построена от Жан Шалгрен в чест на хората, участвали в Наполеоновите войни. От вътрешната страна на арката са написани имената на водените войни, и на всички генерали участвали в тях. Под нея е гробницата на незнайния воин от Първата Световна война.

Триумфалната арка е с размери: височина – 49,5м., широчина – 45м. и дължина 22м. Поръчката за това здание е направена от самия Наполеон Бонапарт след победата при Аустерлиц.

Шанз Елизе - Париж

Шанз Елизе (Champs-Élysées) е престижен булевард, който не е пропускан от никой турист. Смятан е за най – красивият булевард в света и определено е най – известният. Дълъг е 2км. Започва от площада Конкорд и завършва при Триумфалната арка. Разделен е на две части – търговска и развлекателна (с паркове отстрани) част. Проектиран е като продължение на парка Тюйлери през XVIII в. Преди това булевардът е представлявал полета и зеленчукови градини.

На Шанз Елизе има кина, кафенета, луксозни магазини и перфектно поддържани кестени на алеите. Наемите на магазините са наистина скъпи и се подбират марките, които да бъдат предлагани на булеварда. Изисква се разрешение за отварянето на магазин, като има случаи на отказ при желание от страна на някои вериги.

На 14 юли – деня на Бастилията (национален празник на Франция) се провежда ежегодно военен парад по Шанз Елизе. На него присъства и президента на републиката. От 1975г. там се провежда и последната част от Тур дьо Франс. По време на някои християнски празници като Коледа и периода преди и след нея, Богоявление и други различни мероприятия се слага празничната украса на булеварда.

Площад Бастилията - Париж

На площадът Бастилията (Place de la Bastille) в днешно време там има множество кафенета, барове, киносалони, сградата на Бастилската опера и юлската колона. Колоната е построена в чест на загиналите в революциите през 1830г. и 1848г. По – интересна е историята на самото място. В периодът 1370 – 1383г. е построена бастилията като част от защитата на Париж. През XVII в. зданието е използвано като затвор, където са затваряли политически, религиозни затворници, бунтари. През този период там са затваряни и много знаменитости. Организирали са се пищни вечери, и затвора е бил един наистина голям разход за стараната. На 14 юли 1789г. бастилията е обсадена и разрушена до основи. Оттогава на 14 юли се празнува деня на бастилията. Днес площадът се използва за различни празненства и събития.

Базилика Сакре Кьор - Париж

Римокатолическата базилика Сакре Кьор (Basilique du Sacré Cœur) е известен символ на Париж. Посветена е на Светото сърце на Исус. Базиликата е разположена на най – високата точка града – на върха на хълма Монмартр. Дизайнът на Сакре Кьор е на архитекта Пол Абади, който спечелва конкурс проведен измежду 77 архитекта. Строежът й се проточва в периода 1875 – 1914г., а освещаването й се извърша след Първата Световна война.

Като цяло стилът на структурата на Сакре Кьор представлява свободна интерпретация между римски и византийски черти. Доста необичаен стил за периода, в който е построена. Именно поради тази причина се строежа й отнема толкова много време. Повечето от елементите, включени в интериора и екстериора, засилват национализма – портала с трите арки, двете статуи на екзекутирани национални герои – Жана Д'арк и крал Луи IX на Франция, а също и 19 – тонната камбана на базиликата.

Дворецът Версай - Париж

Дворецът Версай (Palace of Versailles) е наистина най - изключителното място, подходящо за кралски особи. Шатото е толкова голямо, че може да побере над 6 000 придворни. Дворец достоен за истински крал. А кралят не е кой да е, а именно краля Слънце – Луи XIV, който управлявал 72год. Всичко започнало през 1661г. когато той претворил скромна ловна хижа във великолепен дворец. Изсушавал е блата, премествал гори за да създаде невероятните градини на двореца, които са с обща площ от над 1000дка. Те включват пътеки, обградени с дървета, цветни лехи, езера и фонтани. Цялото имение заема площ от над 8000дка.

Версай е бил политическа столица и мястото, където е заседавал съда през периода от 1682 – 1789г. Кралят Слънце искал да се оттегли от интригите, заплитани в Париж. Именно затова се оттеглил във Версай заедно с някои благородници.

За построяването на двореца Версай били необходими над 30 000 работници, а това струвало на Франция почти цялата държавна хазна. Основната сграда съдържа огромни зали и апартаменти по интериор на дизайнера Шарл Льобрюн. Апартаментите в двореца са пищни забележителности, изпълнени със стенописи, картини, скулптури, кадифени драперии, специални килими, позлатени статуи и цветен мрамор. Тези салони са посветени на различни гръцки герои като Херкулес и Меркурий. Лиу XIV избира за своя тронна зала салона на Аполон – бога на слънцето. Най – впечатляващата от тях е залата с огледалата. Тя представлява бална зала с невероятна картина на една от стените дълга 71,6м и 17 огромни огледала. Така гостите на баловете са можели да се наслаждават на собствената си помпозност и красота, танцувайки в залата. Всяко едно от огледалата било поставено така, че да отразява някоя от фреските на тавана. От другата страна са разположени редица прозорци, през които може да се наблюдават градините и залязващото слънце.

В бяло – златният бароков кралски параклис се венчали Луи XIV и неговата любима Мария Антоанета през 1770г., когато и двамата били тийнейджъри. Други интересни помещения са библиотеката, залата с часовника – там е свирил Моцарт, когато е бил 7 – годишен, операта и огромния овален театър, който е бил осветяван от 10 000 свещи.

Музей на Пикасо - Париж

Музеят на Пикасо (Musée Picasso) е разположен в сърцето на историческата част на Париж, в който има колекция с няколко хиляди творби на Пабло Пикасо.

Пикасо е роден през 1881г., като той започва да учи изкуство през 1895г. През целият си живот той създава доста и разнообразни творби – картини, скулптури, графики, керамика, гравюри, а дори и поезия. След смъртта му през 1973г. много от творбите му стават собственост на френската държава. Било взето решение да се направи негов музей. Къщата, която била избрана за колекцията е хотел Сале от XVII век, намиращ се в района Маре. Той бил построен в периода 1656 – 1659г. от феодалния владетел – Пиер Обер де Фонтеней. Преди да стане музей хотелът е бил доста известен. Бил е нает по – късно от посланика на Венеция, като е използван за училище за изкуства. През 1975г. бил отдаден на държавата.

Днес там можете да видите 203 картини, 191 скулптури, 85 керамики и над 3000 графики, гравюри и ръкописи. Освен колекцията на Пабло Пикасо, музея притежава и няколко творби на Чезан и Матис.

Лувърът - Париж

Лувърът (Louvre Museum) е най – големият музей във Франция и най – посещавания музей в света, също е и исторически паметник. Намира се на десния бряг на Сена. В него се помещават над 380 000 експоната и 35 000 произведения на изкуството, датиращи от праисторията до XIX век. Музеят е разположен на площ от 60,60кв.м. Музеят Лувър се намира на територията на двореца Лувър, който Луи XIV използва за да събере кралските колекции.

Музеят Лувър е отворен на 10 август 1793г. с експозиция от 537 картини, като основната част са били притежание на църквата и на кралското семейство. Поради структурни проблеми, музея е бил затворен в периода 1796 – 1801г. Размерът на колекцията се увеличава значително по време на царуването на Наполеон Бонапарт, и затова бива кръстен музей Наполеон. След поражението му при Ватерло, много от експонатите, плячкосани от армията на Наполеон са върнати на собствениците им. Експозицията се увеличава също и при кралете Луи XVII и Шарл X, и при втората френска империя.

Днес колекцията е разделена на осем експозиции – египетски антики, антики от Близкия Изток, гръцки, етруски и римски антики, ислямско изкуство, скулптури, декоративно изкуство, картини и печатни издания и графични композиции. В първата експозиция – египетски антики има над 50 000 експоната, включващи артефакти от цивилизациите на Нил, датиращи от 4000г.пр.Хр. до IVв. Това е най – голямата колекция в света, проследяваща египетския живот. Втората експозиция – антики от Близкия Изток ни „изобразява“ цивилизациите на Близкия Изток и първите заселвания там. Тя е разделена на 3 части – Източно Средиземноморие, Месопотамия и Иран. Третата експозиция - гръцки, етруски и римски антики – съдържа произведения, датиращи от Неолита до VI в. Четвъртата експозиция - ислямско изкуство – обхваща 13 века и 3 континента. Там може да се видят предмети от керамика, стъкло, дърво, желязо, а също килими, текстил, миниатюри. Петата експозиция - скулптури – тук може да се видят известните скулптури на Микеланджело - „умиращият роб“ и „непокорният роб“. Шестата експозиция - декоративно изкуство – обхваща периода от средновековието до средата на XIX век. Основната част от нея е принадлежала на краските семейства. Седмата експозиция – картини съдържа 6000 произведения на изкуството от XIII век до 1848г. Има творби на Микеланджело, Рафаел, Леонардо да Винчи, Рембранд, Джото и др. Последната експозиция - печатни издания и графични композиции – събира различни творения на хартия. Съдържа 8 600 произведения, които са част от кралската колекция.

източник: http://www.nasamnatam.com

Сингапур – вълнуващият град-държава

Разположен е почти на екватора. Успял е да преодолее липсата на природни ресурси и да се превърне в една от най-важните азиатски икономики. В претъпканите улици на Чайнатаун гадатели, калиграфи и богомолци все още са част от всекидневния живот.

В „Малката Индия” продължават да се продават всевъзможни свежи подправки, а малките улички и магазини на арабския квартал са огласявани от имама на близката Султанска джамия. Сингапур може и да е заменил опиума и бордеите с небостъргачи от стомана и стъкло, но колониалният дух на града и днес може да се исети зад отдушниците на хотел „Рафълс”.

Пъстрото население от индуси, будисти и мюсюлмани, всяко със своите традиции, придава изключителна пъстрота на странта с многобройните си празници и фестивали. Датите им се сменят всяка година, защото сингапурците следват лунния календар.

Катайската Нова година се отбелязва през януари и февруари, се чества с пищни паради с танци и многоцветни светлини, а китайският квартал е осветен от безброй фойерверки. По време на Рамадана безкрайни трапези се подреждат около Султанската джамия, като финалът са тридневни веселия. През април или май индусите отбелязват рождението, просвещението и смъртта на Буда. Фестивалът на драконовите лодки, провеждан през май или юни, е по случай смъртта на китайски светец, който се удавил в протест срещу държавната корупция. Тогава се провеждат и състезания с лодки в залива. Фестивалът на гладните духове обикновенно е през септември. Тогава духовете на умрелите са освободени, за да търсят забавления на земята.

Въпреки бързата индустриализация по-голямата част от сингапурците са запазили древните традиции, присъщи за религиите, които изповядват. Пъстротата на населението е и причината в стрната да има 4 официални езика, като обединяващият е английският. По-възрастните сингапурци се увличат от китайската опера, която е жива смесица от диалог, музика, песен и танц.

Чайнатаун – китайският квартал е културният център на града, където все още може да се усети духът на отминалите времена с множеството храмове, украсени тераси и улични търговци. За съжаление през последните 30 години кварталът е разрушен и изграден наново. Усилията на местните власти са успели да запазят част от града в оригиналния му вид, но нарастващата му популярност и високите наеми карат традиционните занаятчии и търговци да преместят магазините си, за да направят място на модерни и скъпи ресторанти и магазини.

Арабската улица – мюсюлманският център на Сингапур е най-известен с текстилните си произведения – индонезийски батик, коприна и саронги. Добра индийска кухнп може да се опита по Норт Бридж роуд.

Малката индия – това е скромна, но шарена част на града, с малки залепени магазинчета, остри аромати и индийска филмова музика е оазис сред забързаните и шумни модерни части на града. Тук тористите не бива да пропускат да си купят статуя хиндуистки бог и храма на хилядата светлини.