0

Пловдив с нови табели за забележителностите си

Поставените миналата година информационни табели на централни места в града, които да ориентират туристическите потоци, се оказали недостатъчни според заместник-кмета Петя Гогова.

"Никаква информация няма например около Източната порта. Ще поставим още табели, които да обозначават и насочват гостите на Пловдив към неговите забележителности", отбеляза тя, цитирана от Plovdiv24.bg.

Добра работа за ориентация на външните посетители вършела претърпялата вече няколко издания безплатна карта на града на няколко езика. Тя обаче можела както да поевтинее, така и да стане по-достъпна за туристите, ако се разпространява в хотелите под формата на кочан, от който всеки да си откъсне умаления справочник. (C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.com/129337.html#ixzz0boYgWwhg
Read more
0

Боженци - разходка в миналото

Боженци - разходка в миналотоno image


Село Боженци се намира в средна Стара планина, близо до Габрово и Трявна.
Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Легендата гласи, че след като бяга от Търново, болярката Божана, заедно със своите деца и братя, се установява на сегашното място на селото. Именно на нея селото носи името си.
Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол, божанкалии векове наред пътували и търгували с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, и др. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед.
Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско, също така е и един от “100те национални туристически обекта”. Тъй като заселниците по време на турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.
Тук могат да се разгледат две музейни къщи от 18 и първата половина на 19 век с оригинални предмети от този период. Експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители” представя историята на Боженци с богат снимков материал.

Архитектурно историческия резерват работи целогодишно от 09:00 до 19:00 .

http://patuvai.com/viewstate.php?id=17
Read more
0

Чикаго – Малката България

Чикаго – Малката Българияno image


Ал Капоне и Майкъл Джордан са сред символите на Града на ветровете и спорта.

Въпреки че е един от най-младите градове в света – създаден на 4 март 1837 г., Чикаго в момента съвсем спокойно може да претендира за една от световните столици. Това е третият по големина метрополис в Съединените щати с близо 10 милиона души, 3 млн. от които живеят в града Чикаго, като етническото разнообразие е по-голямо дори от това в Ню Йорк. В Чикаго се намират и най-големите колонии на балканските и източноевропейските държави. Затова не е случаен фактът, че сред побратимените градове на Чикаго са Атина, Белград, Варшава и Прага.

Българският град


Съдбите на Чикаго и България за първи път се преплитат още на границата между XIX и XX век, когато големият ни писател Алеко Константинов издава своя пътепис “До Чикаго и назад”. По този начин, до голяма степен несъзнателно, авторът на "Бай Ганьо" отваря едно по-специално място в сърцето на българина към града, разположен на брега на езерото Мичиган.
Понастоящем Чикаго може да претендира за четвъртия по големина български град в света след София, Пловдив и Варна. В момента в административната столица на щата Илиноис живеят над 150 хиляди наши сънародници.




В града има две български църкви ("Св. Иван Рилски Чудотворец" и "Св. София"), две училища, в които се учат над 250 деца, културни центрове, български заведения и магазини. Освен това там се издават и пет български вестника ("България сега", "България - 21 век", "Златорог", "Старт БГ" и "България"), има телевизия, радио и сателитен канал, които също излъчват на български език. 150-хилядната българска колония в града е сред най-големите, като си съперничи по многочисленост с шведската, литовската, гръцката, румънската, сръбската и полската.

Историята на Чикаго


Както вече споменахме, Чикаго е един от най-младите градове в света. Първите европейски заселници по крайбрежието на езерото Мичиган пристигат едва в средата на XIX век. През 1840 година населението на току-що създадения град наброява скромните 4470 души, което го поставя едва на 92-ро място по големина в Съединените американски щати по онова време. През първите 100 години от съществуването си Чикаго се превръща в най-бързо развиващия се град в света, като за 50 години населението нараства от 30 000 души до 1 млн. души. В края на XIX в. Чикаго вече е петият най-голям град в света и най-големият от градовете, които не са съществували в началото на XIX в.
Въпреки Големия пожар от 1871 г., който разрушава 1/3 от града, включително цялата бизнес администрация, нищо не е в състояние да спре разрастването на града. През 1885 година Чикаго вече може да се похвали и с първия си небостъргач, а до 1920 г. населението надхвърля 3 млн. жители. През 60-те години на века градът вече е препълнен с хора и затова се налага неговото разширяване към съседните по-малки градчета и построяването на т.нар. работнически квартали извън града, където трябва да живеят семействата на изкарващите си прехрана в ситито хора. Така постепенно се изгражда и метрополисът Чикаго (или наричан вече Чикаголенд), който обхваща освен града Чикаго (щат Илиноис, 3 млн. население) и кварталите, които се разпростират в съседните щати Мичиган и Индианаполис.

Икономическата мощ


Годишно мегаполисът Чикаго има брутен вътрешен продукт приблизително 442 млрд. долара, което го поставя на трето място в Съединените щати по този показател. Въпреки това, според икономически експерти, именно това е градът с най-добра икономика и най-ниски нива на безработица и престъпност. Международните признания за града също не са малко – Мастъркард Уърдуайд Сентърс го обяви за четвъртия най-важен бизнес-център в света след Ню Йорк, Лондон и Токио, а в ежегодните класации за най-скъп град Чикаго рядко излиза от челната десетка. В града се помещава и част от федералният резерв на САЩ. Освен това Чикаго е на първо място в престижната класация за световен индустриален и хай-тек център. От 2001 г. пък най-големият производител на самолети в Съединените щати – “Боинг”, премести своята централа от Сиатъл именно в Чикаго, като допълнително доказателство за икономическата мощ и финансовата стабилност на града.

Туризмът


Чикаго е един от най-посещаваните градове в световен мащаб. Когато през 1893 г. градът е домакин на Световното търговско изложение (описано в пътеписа на Алеко), Чикаго посреща над 27 млн. гости. През 2006 г. цифрата е почти 2 пъти по-голяма – близо 45 млн. туристи. Въпреки че не може да се похвали със световноизвестни туристически обекти, Чикаго е един от най-приятните градове в света, защото е 100% сигурно, че всеки човек ще срещне там свой сънародник. Климатът в града е типичен за умерения климатичен пояс, а средните месечни температури са почти същите като тези в редица европейски градове, включително и София. Най-привлекателното място за туризъм в Чикаго е езерото Мичиган – едно от Петте големи северноамерикански езера, които са на границата на Съединените щати и Канада.

Ал Капоне и мафията


В периода между двете световни войни Чикаго си печели печалната слава на водещия град на мафията в САЩ благодарение на Алфонс Габриел Капоне – или по-известен като Ал Капоне. Роден в Нюйоркския квартал Бруклин, Ал Капоне установява своя бизнес в Чикаго в началото на 20-те години на миналия век. В този период Ал Капоне бързо се издига до Кръстник на Коза Ностра в града и застава начело на незаконната търговия с алкохол по време на сухия режим, която носи чиста печалба от 10 млн. долара на година. Влиянието на Капоне в Чикаго до такава степен се разраства, че политическият елит на града, включително и кметът, не смеят да вземат решение, преди то да бъде одобрено от шефа на мафията. Най-показателен за огромното влияние, което Капоне има в Чикаго, е случаят с известния летец Чарлз Линдберг. След като извършва успешно своя презокеански полет (първия в историята на човечеството) и каца в Чикаго, първият човек, който поздравява авиатора и му стиска ръката, е именно Капоне.
Ерата на мафиота свършва през 1931 г., когато той е арестуван и попада в затвора заради укриване на данъци. След като излиза през 1939 г., Капоне вече не е същият човек, а мафията си има свои нови господари. Някогашният Крал на Чикаго умира на 25 януари 1947 г.

Майкъл Джордан и спортът


В Съединените щати Чикаго е известен с прякора си Градът на спорта. Той може да се похвали с два от най-популярните отбори по бейзбол – “Къбс” и “Уайт Сокс”, деветкратния шампион по американски футбол – “Беърс”, един от 6-те най-стари отбори, създатели на Националната хокейна лига (НХЛ) – “Блекхоукс” и, разбира се, с баскетболния “Чикаго Булс”.
През 90-те години на XX век в състава на “Биковете” се състезава може би най-великият баскетболист на всички времена – Майкъл Джордан.
Парадоксално или не, също като другата известна личност, станала символ на Чикаго – Ал Капоне, Майкъл Джордан е роден в квартал Бруклин в Ню Йорк. След като завършва Университета в Северна Каролина, Еър Джордан е привлечен от “Чикаго Булс” и започва своята зашеметяваща кариера. Водени от него и Скоти Пипън, “Биковете” печелят 6 титли за 8 години. Освен това Джордан печели 5 пъти отличието за най-добър играч в редовния сезон на НБА и 6 пъти приза за най-добър в плейофите. Освен десетките си други индивидуални награди Въздушния може да се похвали и със златен медал от Олимпийски игри от Барселона ’92.
Въпреки че се отказа от активния спорт преди близо 5 години, Майкъл Джордан продължава да печели милиони долари от рекламни договори.
Съдбата си с футболния отбор на град Чикаго – “Файър”, пък е свързал и българският футболист Христо Стоичков. Голмайсторът от Световното първенство в САЩ ’94 облича екипа на този отбор от 2000 г. до 2002 г., като дори през първия сезон донася и титла на своя отбор.
Маратонът, който се организира ежегодно от 1977 г. в Чикаго, е един от петте най-големи в света. Градът пък ще стиска палци за първи път да стане домакин на Летни олимпийски игри през 2016 г.

Раят на свободната любов


Още през 30-те години Чикаго се сдобива със славата на град, който никога не спи. Заедно с Ню Орлеанс (намиращ се в южната част на САЩ), Чикаго спокойно може да претендира за втората столица на американския джаз. Свободолюбивият дух на музиката, както и изключителното етническо разнообразие са превърнали Чикаго в може би най-либералния град в Съединените щати. Тук се намират най-големите гей общности в Северна Америка, а градът е редовен домакин, освен на конгреси на хомосексуалисти, и на Международните Гей игри – Олимпиадата на хората с различна сексуална ориентация.


в. Новинар
http://patuvai.com/viewstate.php?id=36
Read more
0

Хавай - The best wave on the planet

no image

Хавайските острови напоследък са много известни като родното място на Барак Обама, който съвсем наскоро стана пресидент No.44 на САЩ. Много преди това обаче тук е бил убит от местното туземнонаселение капитан Джеймс Кук (щото се оказало че не бил Бог както си го представяли).
Всъщност именитият английски пътешественик „открил” официално островите през 1778 година, независимо че преди това испанците стъпили (но тайно) на този райски бряг.
В по-нови времена на 21 август 1959 година Хавай става 50-ият американски щат.
Янкитата много си го обичат, за тях той има статутът, който някога имаше Слънчев бряг за трудовото население в БГ.
Един приятелски съвет – не се набутвай в ултра-известния курорт Уайкики. Тук ще ти сервират само скъп хотел с ocean view и всички мурафети характерни за wooo it’s ur first time here mister… Можеш да оставиш този хавайски епизод за средностатистическия американец, както и обиколката из квартала на Обама, която е хит сред туристите демократи. В противен случай рискуваш да те набият особено когато се изсмееш много балкански на фразата за „the place where EVERYTHING began…” (разбирай родната къща на Барак). Цялата тази Обама-мания много напомня на култа към личността, който тук сме преживели завинаги, надявам се.
Като свършиш с Хонолулу можеш да се отправиш директно към Waimanalo, Kailua или Kaneohe – там няма тежкарски хотели, но винаги може да наемеш частна квартира.
Плажната ивица на Waimanalo е дълга 4 километра! Особено ако си фен на гмуркането и плуването в една от най-чистите тюркоазени води на планетата.
Почитателите на wind surfing-а директно могат да се отправят към прословутия Lanikai Beach, където вечно духа вятър. На Северния бряг ще се срещнеш с много cool people, за които сърфът е da love religion for life & for ever
Мяркат се и Холивудски звезди, които могат да бъдат доста смешни и изненадващи. Вълните на Lanikai стигат до 10 метра. Ето защо обаче трябва да си много добър плувец!
И сега една изненада: на Хавайските острови се намира планината Мауна Кеа (Бялата планина), където можеш да покараш и ски. Важна отметка обаче: трябва да дойдеш със собствените си ски, защото не можеш да наемеш такива. Няма лифтове. По билото на планината те качват със снегоход, защото е стръмноооо човече, но преживяването си заслужава, особено когато в краката ти е Раят. Трябва да внимаваш и с ветровете, защото ако се спускаш в лоши атмосферни условия може и да се приземиш някъде в Тихия океан. Но пък преживяването се помни до живот.
Между декември и април на Хавай можеш да срещнеш и гърбавите китове, които мигрират от Аляска всяка зима. Няма как да не забележиш и делфините, които са нправо приказно дружелюбни.
Друга забележителност на Waimanalo е кратерът Diamond Head, който зашеметява изкачилите го с поразителна панорама.
На остров Ohau пък се намира единственият кралски дворец в пределите на САЩ Iolani Palace – дворецът на последните хавайски монарси.
С ръка на сърцето и много сълзи в очите мога да кажа, че тук е РАЯТ на планетата Земя, който по някаква ирония на съдбата е … американски щат.

http://patuvai.com/viewstate.php?id=24
Read more
0

Санторини - приказка в синьо, златно и бяло


















no image

Под най-романтичния остров на Гърция тлее вулкан. Смятат, че изригването му преди 3600 години е потопило митичната Атлантида.



Китни белосани къщички, църковни куполи в морскосиньо, огрени от ярко слънце - това показват почти всички картички и промо-материали на гръцката туристическа индустрия. Всъщност така изглежда само един от шестте хиляди острова на южната ни съседка и всички тези кадри са заснети там. В Санторини.
Най-южният егейски архипелаг - Цикладският, е сравнително непозната дестинация за българина, а Санторини, или Тира, както го наричат гърците, е най-далечната нам точка от него. Намира се на 128 морски мили от Атина, което означава, че ако вземете самолета до гръцката столица, ви очакват един час полет, един час метро от летище "Елефтериос Венизелос" до пристанище Пирея и оттам 8-12 часа с ферибота - в зависимост от това с коя компания пътувате.

При добро планиране целият масраф излиза около 200 евро на човек. Има и по-евтин вариант - с автобус, влак или кола до Атина, но тогава продължителността на пътуването става двойна.
Обаче всеки километър, всяка стотинка от това пътуване си струва.
Гръцките авиокомпании Aegean и Olympic имат и полети Атина - Санторини, но тогава ще пропуснете първата от спиращите дъха гледки, които островът е подготвил за милионите атакуващи го всяко лято туристи: калдерата.

Санторини е последната останка от вулкан, изригнал чудовищно през 1600 г. пр. Хр. и причинил според едни потапянето на Атлантида (картографирана от египетските папируси и от Платон някъде тук), а според други - залеза на Критско-минойската цивилизация. Най-вероятно и двете са градски легенди - въглероден анализ доказва, че на Крит са карали по живо, по здраво още поне няколкостотин години, а самият Платон е двусмислен в описанията си на митичния континент - в друг текст го позиционира в Атлантическия океан.
След последното голямо изригване преди около 500 г. насред Егейско море остава това, което виждаме днес - Санторини, островът с форма на полумесец, срещу него две миниатюрни парчета земя с имена Тиразия и Аспрониси, и двата опушени комина Палеа Камени и Неа Камени. От действащия кратер върху Неа Камени и днес излиза пушек, а последното му изригване през 1956 г. предизвиква силно земетресение на острова и причинява жертви и разрушения.Та ей тази 330-метрова черно-червено-сива стена, издигаща се над морето, към която с бавно бучене се приближава фериботът, е вулканичната калдера. Върху нея са накацали белите къщички от пощенските картички.

С акостирането на пристанището дългият криволичещ път до Санторини не свършва - калдерата предстои да бъде изкачена с автобус, въжен лифт или магаре в зависимост от количеството адреналин, което желаете да си доставите. Главният град на острова - Фира, се намира на 330 м над морското равнище. По принцип рентакарът е препоръчителен, когато се отправяме на ваканция по гръцките острови, обаче не и на Санторини. Тук пътищата са стръмни, тесни и с невъобразими серпантини, поставящи на изпитание уменията и на най-опитния шофьор.
И освен ако не предприемате пътуването през юли и август, когато островът е фрашкан с американци, немци и японци (броят им в разгара на сезона надхвърля близо 50 пъти 13-хилядното местно население), на пристанището задължително ще ви чака
аналогът на някогашните созополски хазайки
- дори да е 3 ч. сутринта. Предприемчиви гърци с брошури и миниванове предлагат стаи на ентусиастите, поели по островите без предварителна резервация, и транспорт до тях.

Въпросните хазаи и няколкото хостела на Санторини са евтиният вариант за нощувка - защото островът е скъп, един от най-скъпите в тази част на света, и апартаментите в искрящобелите хотели с яркосини басейни и изглед към калдерата са на потресаващи цени. В тях обикновено се настаняват двойки от западното полукълбо, избрали Цикладския остров за цел на своя меден месец.
Признавам, че бях леко скептична към романтичния ореол на Санторини. На ферибота се скъсахме от иронични подмятания по адрес на американските сватбари, а после - щем, не щем - паднахме в плен на магията му.

Това стана по доста лесен и бърз начин - с качването на автобуса за Иа. Тя е второто по големина селище след Фира, но първото по хубост. Иа е и мястото, където всяка вечер хиляди туристи от четирите краища на света се събират на ръба на калдерата, за да наблюдават най-красивия залез в Европа.
Родена съм в град, прочут с амфитеатралната си архитектура; виждала съм още десетки такива по света и у нас. Но нищо не може да те подготви за Иа.

Къщичките са бели и въздушни като морска пяна, преливаща през ръба на вулкана. Морето под тях е в нюанси на синьото, каквито има само във фотошоп. Повечето от 352-те църкви на острова се издигат тъкмо тук. Мястото е толкова хубаво, че буквално блокира сетивните възприятия за часове. Добре е да си чукнете срещата с Иа най-късно по обяд, за да си възвърнете звук и картина до "представлението", да настроите фотоапаратите и да зачакате репетицията за края на света.

Залезът в Иа със сигурност е едно от десетте или стоте неща - според амбициозността на житейската програма - които всеки трябва да види поне веднъж в живота си. Когато следобедът превали над Иа, тълпата, накацала по ръба на вулкана, вече наподобява по пъстрота и многочисленост общото събрание на ООН. Всеки съсредоточено щрака с фотоапарат.
Цветовете, падащи върху дантелата от къщички и църквици, се сменят с всяка изминала минута. Когато слънцето цопва във водите на Егейско море и белият декор потъва в полумрак, светкавиците млъкват и се разнасят спонтанни овации. Представлението е свършило. Предстои социално-кулинарна програма в някоя от многобройните възхитителни таверни, полята с огромно количество местно вино.

Че в Гърция разбират от ядене и пиене, си го знаехме и преди, но гледката прави цацикито и мусаката още по-забележителни. Клубният живот не е френетичен колкото на Миконос или Иос, но той смисълът на този остров не е в дискотеките и блицовете. Тук специалните ефекти са директно от природата.
Все пак Санторини не е само бели къщи върху калдерата, групирани в четирите селища на западния бряг - Фира, Фиростефани, Имеровигли и Иа. На източната страна на острова - в Камари и Периса, туристическата машина се върти на пълни обороти. Там, на плажовете с черен и червен пясък, ваканцията се превръща в нестинарство - през лятото вулканичният плаж става толкова горещ, че е невъзможно да преджапаш разстоянието от чадъра до водата бос без изгаряния първа-втора степен. Във вътрешността са Пиргос и Мегалохори - слабонаселени селца със средновековна архитектура, многобройните винарски изби и археологическият обект Акротири - град на 3600 години, открит едва през 1967 г. под пластовете вулканична пепел и камъни. Ходенето по стъпките на масовия туризъм обаче е най-тъпото нещо, което можеш да направиш на вълшебно място като това.

Ако обаче има организирана туристическа атракция, която безусловно да си струва, това е екскурзията с корабче до Неа Камени. Слизаш от лодката, изкачваш стотина метра (това изкачването за нищо го нямат тука), надничаш в гърлото на спящия вулкан - изригвал пет пъти през последните сто години - и си задаваш съвсем логичния въпрос: кога ще е следващото събуждане, което ще помете нехайните туристи и ще потопи приказката от лава обратно в царството на Посейдон? И достатъчно дълъг и късметлийски ли ще е твоят живот, та да я видиш втори път?


Анита Димитрова

в. Сега
http://patuvai.com/viewstate.php?id=35
Read more
0

Амстердам – магията на контрастите

no image

Това е град, който предизвиква крайни чувства и определения – от възхита до отрицание. И дори само заради това не бива да го пропуснете.

Според една от легендите създаването на Амстердам се дължи на куче, страдащо от морска болест, но незнайно защо придружавало стопаните си по море. Историята на холандската столица започнала, когато кучето скочило от лодка на брега, а рибарите го последвали. Така през 1275 г на брега на Амстел те основали град. Истината е малко по-различна и е свързана с построяване на голямата дига /Дам/, която позволила да се строи на това място. Но така или иначе потомците на основателите съвсем не страдат от морска болест, защото Амстердам живее върху вода.
""

Това се вижда от картата на града, по която може да изберете маршрута си за обиколка на Северната Венеция. А и водните маршрути със сигурност са много по-запомнящи се. Корабчета за разходки са истинска индустрия и сноват по реката по всяко време на денонощието. Маршрутите са безбройни - от познавателни до просто развлекателни -
круиз на свещи, джаз круиз, пица круиз, архитектурен круиз. Един от препоръчителните варианти е специален маршрут в рамките на един ден със спирки до големите музеи - качваш се и слизаш, когато пожелаеш. Класическата обиколка с кораб продължава около час и минава покрай масивни сгради от XVII век, повечето от т.нар. Златен век на Амстердам, когато градът е бил най-важният пристанищен и търговски център в света.


""
Тук през 1806 г. Наполеон Бонапарт основал кралство Холандия и обявил града за негова столица. Днес административната столица на Холандия е Хага, но Амстердам е столица според конституцията и се смята за такава от самите холандци.
Покровител на града е Свети Николай, първообразът на Дядо Коледа. Затова в нощта на Рождество подаръците тук носи не Санта Клаус а Свети Николай. Първата построена църква в града носи неговото име. През 1578 г., в резултат на народните вълнения, предизвикани от смяната на католицизма с протестантство, църквата става протестантска. Но да се откъснем от историята, защото съвременният Амстердам е по-интересен и може да предложи наистина всичко. За него казват, че е градът с най-много музеи на квадратен метър в света. Вероятно е така – холандците се отнасят с уважение към всяка забележителност и я превръщат в музей или място, в което може да бъде видяна и споделена от много хора.

Музеят на Ван Гог е събрал най-голямата му колекция. Тук може да ги видите в оригинал. И да разберете защо творбите на художника, който е продал само една картина преживе, са най-скъпите в света. Експозицията включва и картини на приятели и съвременници на Ван Гог – например Пол Гоген и Лотрек.
""

Ако правите тур по галериите, едва ли ще пропуснете къщата-музей на друг голям холандски художник – Рембранд. В сградата от XVII век са изложени негови гравюри и оригиналните мебели.
Кралският дворец, който е място за държавни приеми на холандската кралица, също е музей. През 17 в. сградата е построена като здание на кметството. В началото на 19-ти век Луи Бонапарт я прави своя резиденция и от тогава тя се превръща в кралски дворец, впечатляващ с разкоша и великолепието си.
И още впечатления, които може да отнесете от Амстердам:


""
Центърът NeMo, проектиран от архитекта на „Помпиду”- Ренцо Пиано, който има формата на огромен зелен кораб, закотвен край Амстердам. Това е може би единственият музей в света, където всичко може да се пипне.
Зоологическата градина - един неочакван и чудесен свят в сърцето на града със зоопарк, аквариум, ботаническа градина, геоложки музей, зоомузей и планетариум.

Вятърните мелници, които в Амстердам са били осем. Те и досега са тук, но само две от тях днес са отворени и достъпни за туристи – "Слотен" и "Де Отер". Първата се намира най-лесно и е специално пригодена за туристическа дейност, има дори автобус, който пътува до нея. "Де Отер". /само на 20 минути пеш от площад Дам/, може да се разгледа през уикенда, а в петък мелничарят е там, за да я пусне в действие.

""
Прословутият Квартал на червените фенери.За него е писано достатъчно, но атмосферата му не е особено екзалтираща. Наоколо са уличките с десетки coffee shops.
Не става дума за пиене на кафе, а за възможност легално да си купите и консумирате лека дрога, която е част от миризмата и атмосферата на града и либералното отношение на жителите му, подчинени на принципа "живей и остави другите да живеят". Противоречието в Амстердам е крие се крие в мирното съжителството на свободно поведение, което ние сме свикнали да наричаме „бунтарско” и на практичност и меркантилизъм до краен предел. Много странно, но хармонично и печелившо съжителство - точно в стила на холандците.

Затова естествена част от бизнеса е туристическо посещение в диамантената фабрика, където на живо може да видите как невзрачните необработени елмази се превръщат в диаманти.
""

В специалната експозиция на бижутерското изкуство тук с виртуозно майсторство ще ви бъдат показани брилянти с всякакви размери и отенъци, и ще ви предложат да им станете собственик. Ако не можетеда си позволите – не си го слагайте на сърце, защото се намирате в на място, което е истинко бижу. Насладете му се. Наблизо до Централния и Монетния площад площад се намира Цветния пазар. Той съществува от 1642 г и събира хора от цял свят, дошли да се полюбуват на тази фиеста от цветове и красота. Оттук можете да отнесете със себе си цвете или луковици от прочутите холандски лалета, които ще ви напомнят за града с хилядите лица.

""
Разгледайте очарователните сгради от 17 век, строени заради местните данъчни закони с невероятно тесни фасади. През 17 век модата на фасадите е била да завършват под формата на стълбичка. След тях се появили и други стилове и форми – на камбана, грифон, корниз…. Ще ви направи впечатление и интересното приспособление на всяка фасада, предназначено за качване нa мебели. Тъй като старите къщи били прекалено тесни, собствениците вграждали специален лост-товароподемник за внасяне на обзавеждането. Друг интересен факт е, че градът е строен върху блатиста местност и по тази причина по-голяма част от сградите са издигани върху дървени пилони, забити дълбоко в почвата.
Но това очевидно не e големият проблем за местнитe хора, които са свикнали да отвоюват всичко с труд от природата. Затова тук никак не звучи изненадващо авангардният проект под Амстердам да се построи втори, подземен град - със своя инфраструктура. Многоетажните подземни пространства ще се използват за паркинги, които не достигат, а също за подземни спортни съоръжения, и киносалони. За да се направи по-ефективно зареждането на магазините в центъра на града, строителите проектират и изграждането на подземни складове. Според фирмата-инвеститор този план не е "футуристичен", а "реалистичен" и представлява "необходимост" за града. За Амстердам със сигурност планът може да се нарече реалистичен. За наше съжаление обаче в София той звучи като химера.

Но да се върнем в Амстердам и другата атракция за туристите - водните къщи.
""

Жилища-лодки, закотвени край реката са повече от 2000. Заради недостига на място голяма част от местните хора, основно младежи, ги предпочитат за живот. Повечето от тях са пълноценни жилища, узаконени от общината с осигурен ток, вода и канализация. Но поради големия им брой, поставянето на нови вече е забранено.Не по-малко популярни от корабчетата са велосипедите – според статистиката те са над половин милион. Предпочитат се старите и очукани возила, което може дори да забравите да си вземете. Ако - изчезне - на другия ден евтино може да си купите друго. Или да ги вземете под наем.


Каквото и да изберете в Амстердам, той със сигурност ще остане ярка част от спомените ви. И мечта да го посетите отново. Но преди това ви е нужна една първа среща – за влюбване. Може да го направите още тази пролет като изберете и допълнителното преживяване – Денят на кралицата . Празнество , което съчетава малко от Woodstock, малко от Oktoberfest, много музика и неповторимата атмосфера на Амстердам.

http://patuvai.com/viewstate.php?id=34
Read more
0

Забележителности в Атина

Акропола


Подобно на света на боговете, които господстват над света на хората, свещеният скалист хълм на атинския Акропол се издига над градския площад - агората. Там е заседавал съдът, който раздавал правосъдие от ранни зори. Акрополът е светилище с храмове и олтари, бил е укрепление и обществен център, там се е пазела държавната хазна, имало е библиотека и картинна галерия.

Партенонът е най-голямата и висока постройка на Акропола. Той бил храм на богинята Атина. Там била издигната 12-метрова статуя на Атина Партенос от злато и слонова кост, дело на Фидий, а сега са останали само римски копия. Вляво се намира по-малък храм - Ерехтейон, който бил храм на Атина Полиас, Посейдон, Хефест и херосите Бутес и Ерехтей. Построен е от бял мрамор. В храма се намирало и свещеното маслинено дърво на Атина.

На Акропола се намира и по-малък йонийски храм на Атина Нике.




Византийският музей - Атина


Византийският музей - Атина

Византийският християнски музей в Атина (Byzantine Museum) е основан през 1914 година. Сградата е построена през 1848 от архитекта Стаматис Клеантес. Превърната е в музей от архитект Аристотел Захос. Днес музеят се разширява в подземната му част по архитектурния проект на Манос Перакис.

Колекциите на византийския музей показват хода на византийското изкуство от 4-ти до 19-ти век. Състоят се от културни творби, рисунки и малки произведения от всички видове. Творбите представляват художествени произведения от гръцката част, както и от други централни и периферни райони на Византийскта империя. Музейните колекции включват: византийски и пост-византийски икони, скулптури, ръкописи, картини, мозайки, малки предмети - монети, керамични, метални предмети, сребро, гравюри, литографии, както и старопечатни книги.




Дионисиевият театър - Атина


Дионисиевият театър - Атина

Дионисиевият театър в Атина е издигнат през 534 г. пр.н.е. по времето на Пизистрат и с него се ражда едно ново изкуство в древна Гърция - драматургията. По времето на Пизистрат е извършено записването на Омировите поеми, а заедно с това той подарява на своя народ и изкуството на театъра. Театърът се заражда от празниците, посветени на бог Дионис - Големите Дионисии и Ленеите. Част от тези празници били драматичните представления и поетическите състезания. Дионис - като бог на плодородието, радостта, веселието и виното символизира творческо-производителните сили в природата и обществото.

Още със самото учредяване на театъра се поставят трагедии, а по късно към 488-486 г. пр. н.е. се поставят и комедии. Всяка година в програмата влизали трима трагични и петима комични поети. Тук са се гледали творбите на Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан. Около 13 хиляди граждани можели да присъстват на спектаклите, седнали на шейсет и седем редици. Мястото на зрителските места се нарича театрон, който е разположен в полукръг около сцената. Действието се е развивало на орхестрата - кръгла площадка с олтар по средата, а хорът присъствал постоянно на това място, там била и статуята на Бог Дионис. Пред сцената на театърът на Дионис има скулптурен фриз със сцени от живота на Бакх-Дионис, които са от римската епоха. Актьорите са били само свободни мъже, облечени в ярки пищни дрехи и обути във високи обувки.



Олимпийски стадион Атина


Олимпийски стадион Атина

Олимпийският стадион се намира в местността Маруси в Атина.Той е основният стадион в гръцката столица и е домакин на всички лекоатлетически и футболни събития, както и на Олимпийските игри през 2004 година. Стадионът може да побере публика до 74 473 души. Тревната площ се състои от трева в модулни контейнери със системи за напояване и отводняване.

Стадионът е проектиран още през 1979 година, а е строен 1980-1982, като е завършен точно навреме,за да бъде домакин на Европейското първенство по лека атлетика. Открит е от тогавашния президент на Гърция Константинос Караманлис на 8 септември 1982 г. Оттогава стадионът е бил домакин на много спортни събития като Средиземноморските игри през 1991 г. и Световното първенство по лека атлетика през 1997 година. След провала на Атина да спечели домакинството на Летните олимпийски игри през 1996 година, стадионът е реновиран, като е построен и покрив, проектиран от Сантяго Калатрава. Реновираният стадион е открит официално на 30 юли 2004 г. за Олимпийските игри същата година. В различни периоди от време стадионът е използван от трите най-големи клубове на Атина: Пирея Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК Атина.



Освен за спортни събития, стадионът се използва и за културни. На него са се състояли концертите на Тина Търнър, Ролинг Стоунс, Мадона и още много други световни звезди.



Статуята на Зевс - Храмът на Зевс - Атина


Статуята на Зевс - Храмът на Зевс - Атина

Статуята на Зевс е направена е в построения храм в чест на бог Зевс около 457г. пр.Хр. в древния град Олимпия, където през 776 г. пр. Хр. са се състояли първите Олимпийските игри.

Храмът и статуята са изработени от великия Фидий. Храмът е бил с дължина 64 метра и широчина 28, а височината на вътрешното помещение била 20 м.. Зевс бил изваян от слонова кост, седнал на трон, облечен в златна роба. Главата на бога опирала тавана. Голият до кръста Зевс бил изработен от дърво. Тялото му покривали пластинки от бледорозова слонова кост, дрехите били от златни листове, в едната си ръка държал златна статуя на Нике - богиня на победата, а в другата - скиптър. Тронът бил украсен с берелефи от слонова кост и златни статуи на богове.


По-късно статуята била преместена в Константинопол. Така била спасена, тъй като храмът в Олимпия бил опожарен. Но не за дълго. По време на пожар през 462 г. сл. Хр. дървеният колос изгорял и само няколко овъглени плочки и люспици от разтопено злато останали от творбата на Фидий. А всичко, което е останало от храма днес в Олимпия са падналите колони и основите.



Кифисия - Атина


Кифисия - Атина

Кифисия (Kifissia) е елитно предградие на Атина, където се намират едни от най - скъпите имения и вили и хотели в града. Kifissia е търговски район, подходящо място за шопинг. Наоколо можете да намерите много кафенета на открито, където да си починете и да се насладите на архитектурата.



Пристанище Пирея - Атина


Пристанище Пирея - Атина

Пирея е древното пристанище на Атина, все още действа като главна точка на достъп до града по море от островите в Егейско море и Източното Средиземноморие. В близост се намира Археологическият музей на Пирея, основан през 1935 г. Музеят е малък по размер но притежава значими произведенията, сред които бронзови статуи на Аполон и Атина.

източник: www.nasamnatam.com





Read more
0

Забележителности в Будапеща

Унгарски парламент


Унгарският парламент (Hungarian Parliament) – една от най – старите законодателни сгради в Европа. Той е символ на Унгария, и е известна туристическа забележителност. Парламентът е най – голямата сграда в Унгария, и вторият по големина парламент в Европа. Строежът на зданието започва през 1885г и завърша през 1904г. Размерите му наистина са внушителни – дължина 268м и широчина 123м. Сградата разполага с 691 стаи, 29 стълбища, 27 порти и 13 асансьора. Доста впечатляващо. Като цяло сградата е изключително красива. Изпълнена в неоготически стил. Основната фасада на парламента гледа към река Дунав, а официалния вход се намира на площада от другата страна на сградата. Общият брой на скулптурите вътре и вън са 242. На самата фасада има статуи на унгарски и трансилвански управници и военни личности. Над прозорците са изобразени различни гербове на крале и дюкове. На влизане в парламента посетителите минават по орнаментирано стълбище, където ще видите много фрески и бюста на създателя на зданието – Имре Щайндл. Една от най – внушителните части на сградата е шестнайсетъгълната централна зала. В парламентът се намират и унгарските кралски бижута.



Цитадела - Будапеща


Цитадела - Будапеща

Цитаделата (Citadel) е построена след реолюцията от 1848 – 1849г. от Хабсбургска Австрия, като военна крепост, и се намира на най – високата точка на града. Конструкцията е завършена през 1854г. и основната й функция е да сплашва унгарските бунтовници. През Втората Световна Война цитаделата е била използвана за противовъздушна отбрана, поради тази причина има много щети от бомбардировки. През този период е построен и бункер на 3 нива. В цитаделата може да се разгледате изложба на восъчни фигури, предмети и фото изложба наречена „обсадата на Будапеща“ от 1944 – 1945г.


Площад на героите - Будапеща


Площад на героите - Будапеща

Площадът на героите (Heroes' Square) е един от основните площади в Будапеща, който е с огромно историческо и политическо значение. Намира се на края на Andrássy Avenue , непосредствено до градския парк. Площадът на героите е заобиколен от две важни сгради – музея за изящни изкуства отляво и двореца на изкуствата отдясно. От другата му страна се намират зданията на сръбското посолство и една резиденция. Основната забележителност на площада е хилядолетния паметник (Millennium Memorial) със статуи на седемте лидери на племена, които са основали Унгария. Строежът на паметника е започнал през 1896г. когато се празнували 1000 – та годишнина, и бил завършен през 1929г. Тогава той получава и името си.



Църква Матиас - Будапеща


Църква Матиас - Будапеща

Църквата Матиас (Matthias church) се намира в областта на замъка Буда. Според поверия църквата е построена през 1015г. Днешният вид на сградата е осъществен през пищния късен готически стил – втората половина на XIV век, и е реставрирана в края на XIX век. Тя е втората по големина църква в средновековна Буда. Най – артистичният и характерен елемент на фасадата е камбанарията на църквата. Официалното име на църквата било Дева Мария, но след време била кръстена на на крал Матиас Корвис, който трансформирал южната кула на църквата. В нея били отслужени и двете сватби на краля. Любопитен факт е чудото на Дева Мария при обсадата на Буда. При мюсюлманската обсада била съборена една от стените на църквата. Зад не била скрита скулптура на Дева Мария. След този случай Светицата се явила на мюсюлманите преди тяхната молитва. Вярата на гарнизона се сринала и те се оттеглили от града. Така Дева Мария спасила Буда и църквата.




Верижният мост Сечени - Будапеща


Верижният мост Сечени - Будапеща

Верижният мост Сечени (Széchenyi Chain Bridge) е висящ мост над река Дунав, който свързва източната и западната част на града – Буда и Пеща. Той е първият мост в Будапеща, и е открит през 1849г. В двата му края се намират 2 площада – пл. Рузвелт и пл. Адам Кларк. Името на моста идва от основния поддръжник и защитник на идеята за моста - политика Ищван Сечени. Мостът бил смятан за чудо на света. Той имал голямо значение за икономиката и живота на страната. Превърнал се в символ на прогреса, националното пробуждане и връзката между Изтока и Запада.



Базилика Св. Стефан - Будапеща


Базилика Св. Стефан - Будапеща

Базиликата Св.Стефан (Saint Stephen's Basilica) е построена, и посветена на първия крал на Унгария - Стефан I на Унгария. Неговата мумифицирана дясна ръка се пази в мощехранителница. Заедно с Унгарския парламент са най – високите сгради в Будапеща (96м). Широчината на сградата е 55м, а дължината й е 87,4м. Завършена е през 1905г. след 54 – годишен строеж. Закъснението се получило, тъй като купола на църквата бил разрушен през 1868г. Св.Стефан е изпълнена в неокласически стил. Сградата има 2 камбанарии, като едната от тях (южната) се смята за най – голямата в Унгария – тежи над 9 тона. Посетителите могат да се насладят на невероятна гледка от купола на църквата. До там се стига с асансьор или с изкачването на 364 стъпала.



Унгарски национален музей - Будапеща


Унгарски национален музей - Будапеща

Унгарския национален музей (Hungarian National Museum) се смята, че е открит още през 1802г. с основаването на националната библиотека Сечени от граф Ференц Сечени. Година по – късно съпругата на графа присъединила и своята колекция от минерали. Това довело до създаването на унгарския национален музей. Сградата, в която се помещава в момента музея е построена в периода 1837 – 1847г. от архитекта Михали Полак. Зданието е изпълнено в неокласически стил. Музеят притежава общо седем изложби, включващи историята на Унгария до 1990г.




Зоологическата и ботаническата градина - Будапеща


Зоологическата и ботаническата градина - Будапеща

В зоологическата и ботаническата градина може да бъдат видени различни животински и растителни видове, които са застрашени от изчезване. Градината е изключително добре поддържана и доста интересна за почитателите на природата.

източник: www.nasamnatam.com


Read more
0

Забележителности в Париж

Айфеловата кула


Айфеловата кула (The Eiffel Tower) е световно известен символ на Париж и Франция. Тя е най – високата здание в Париж и всяка година се посещава от милиони хора. Кръстена е на нейния инженер и дизайнер – Густав Айфел. Построена е в чест на стогодишнината от Френската революция. Кулата е наистина впечатляваща - висока е 384м и широка - 125м, сглобена от повече от 18 000 части чрез 2,5млн. нита. Общото й тегло е 10 100т. Идеята за този проект дошла през 1884г., а самият строеж бил започнат през 1887г. Построяването му отнело 2 години, 2 месеца и 5 дни. Интересен факт е, че кулата става с 18см по – висока през лятото, поради разширяването на желязото под влиянието на слънчевите лъчи.


След построяването си Айфеловата кула е била застрашавана от срутване поради негодуванието на различни известни личности. През 1909г. е поставено началото на научни изследвания, свързани с радио предаването, което спасило кулата от срутване. В момента на нея са монтирани предавателите на 6 аналогови ТВ станции, на 48 цифрови ТВ станции (18 – безплатни и 30 – платени), на 31 радио станции и още 120 антени.


Айфеловата кула има три нива. Може да се закупят билети за изкачване по стълби или с асансьор. Стъпалата до първото ниво са над 300. Такава е и бройката им от първото до второто ниво. До третото ниво обаче се стига само с асансьор. Възможно е и да похапнете да на Айфеловата кула ако желаете – на първото и второто има ресторанти.


Триумфална арка - Париж


Триумфална арка - Париж

Триумфалната арка (Arc de Triomphe) е паметник, намиращ се в средата на площада Шарл дьо Гол или познат още като площада Етоал (звезда). Разположен е в западния край на известния булевард Шанз Елизе. Арката е построена от Жан Шалгрен в чест на хората, участвали в Наполеоновите войни. От вътрешната страна на арката са написани имената на водените войни, и на всички генерали участвали в тях. Под нея е гробницата на незнайния воин от Първата Световна война.


Триумфалната арка е с размери: височина – 49,5м., широчина – 45м. и дължина 22м. Поръчката за това здание е направена от самия Наполеон Бонапарт след победата при Аустерлиц.


Шанз Елизе - Париж


Шанз Елизе - Париж

Шанз Елизе (Champs-Élysées) е престижен булевард, който не е пропускан от никой турист. Смятан е за най – красивият булевард в света и определено е най – известният. Дълъг е 2км. Започва от площада Конкорд и завършва при Триумфалната арка. Разделен е на две части – търговска и развлекателна (с паркове отстрани) част. Проектиран е като продължение на парка Тюйлери през XVIII в. Преди това булевардът е представлявал полета и зеленчукови градини.


На Шанз Елизе има кина, кафенета, луксозни магазини и перфектно поддържани кестени на алеите. Наемите на магазините са наистина скъпи и се подбират марките, които да бъдат предлагани на булеварда. Изисква се разрешение за отварянето на магазин, като има случаи на отказ при желание от страна на някои вериги.


На 14 юли – деня на Бастилията (национален празник на Франция) се провежда ежегодно военен парад по Шанз Елизе. На него присъства и президента на републиката. От 1975г. там се провежда и последната част от Тур дьо Франс. По време на някои християнски празници като Коледа и периода преди и след нея, Богоявление и други различни мероприятия се слага празничната украса на булеварда.


Площад Бастилията - Париж



Площад Бастилията - Париж

На площадът Бастилията (Place de la Bastille) в днешно време там има множество кафенета, барове, киносалони, сградата на Бастилската опера и юлската колона. Колоната е построена в чест на загиналите в революциите през 1830г. и 1848г. По – интересна е историята на самото място. В периодът 1370 – 1383г. е построена бастилията като част от защитата на Париж. През XVII в. зданието е използвано като затвор, където са затваряли политически, религиозни затворници, бунтари. През този период там са затваряни и много знаменитости. Организирали са се пищни вечери, и затвора е бил един наистина голям разход за стараната. На 14 юли 1789г. бастилията е обсадена и разрушена до основи. Оттогава на 14 юли се празнува деня на бастилията. Днес площадът се използва за различни празненства и събития.


Базилика Сакре Кьор - Париж


Базилика Сакре Кьор - Париж

Римокатолическата базилика Сакре Кьор (Basilique du Sacré Cœur) е известен символ на Париж. Посветена е на Светото сърце на Исус. Базиликата е разположена на най – високата точка града – на върха на хълма Монмартр. Дизайнът на Сакре Кьор е на архитекта Пол Абади, който спечелва конкурс проведен измежду 77 архитекта. Строежът й се проточва в периода 1875 – 1914г., а освещаването й се извърша след Първата Световна война.


Като цяло стилът на структурата на Сакре Кьор представлява свободна интерпретация между римски и византийски черти. Доста необичаен стил за периода, в който е построена. Именно поради тази причина се строежа й отнема толкова много време. Повечето от елементите, включени в интериора и екстериора, засилват национализма – портала с трите арки, двете статуи на екзекутирани национални герои – Жана Д'арк и крал Луи IX на Франция, а също и 19 – тонната камбана на базиликата.



Дворецът Версай - Париж


Дворецът Версай - Париж

Дворецът Версай (Palace of Versailles) е наистина най - изключителното място, подходящо за кралски особи. Шатото е толкова голямо, че може да побере над 6 000 придворни. Дворец достоен за истински крал. А кралят не е кой да е, а именно краля Слънце – Луи XIV, който управлявал 72год. Всичко започнало през 1661г. когато той претворил скромна ловна хижа във великолепен дворец. Изсушавал е блата, премествал гори за да създаде невероятните градини на двореца, които са с обща площ от над 1000дка. Те включват пътеки, обградени с дървета, цветни лехи, езера и фонтани. Цялото имение заема площ от над 8000дка.

Версай е бил политическа столица и мястото, където е заседавал съда през периода от 1682 – 1789г. Кралят Слънце искал да се оттегли от интригите, заплитани в Париж. Именно затова се оттеглил във Версай заедно с някои благородници.

За построяването на двореца Версай били необходими над 30 000 работници, а това струвало на Франция почти цялата държавна хазна. Основната сграда съдържа огромни зали и апартаменти по интериор на дизайнера Шарл Льобрюн. Апартаментите в двореца са пищни забележителности, изпълнени със стенописи, картини, скулптури, кадифени драперии, специални килими, позлатени статуи и цветен мрамор. Тези салони са посветени на различни гръцки герои като Херкулес и Меркурий. Лиу XIV избира за своя тронна зала салона на Аполон – бога на слънцето. Най – впечатляващата от тях е залата с огледалата. Тя представлява бална зала с невероятна картина на една от стените дълга 71,6м и 17 огромни огледала. Така гостите на баловете са можели да се наслаждават на собствената си помпозност и красота, танцувайки в залата. Всяко едно от огледалата било поставено така, че да отразява някоя от фреските на тавана. От другата страна са разположени редица прозорци, през които може да се наблюдават градините и залязващото слънце.

В бяло – златният бароков кралски параклис се венчали Луи XIV и неговата любима Мария Антоанета през 1770г., когато и двамата били тийнейджъри. Други интересни помещения са библиотеката, залата с часовника – там е свирил Моцарт, когато е бил 7 – годишен, операта и огромния овален театър, който е бил осветяван от 10 000 свещи.



Музей на Пикасо - Париж


Музей на Пикасо - Париж

Музеят на Пикасо (Musée Picasso) е разположен в сърцето на историческата част на Париж, в който има колекция с няколко хиляди творби на Пабло Пикасо.

Пикасо е роден през 1881г., като той започва да учи изкуство през 1895г. През целият си живот той създава доста и разнообразни творби – картини, скулптури, графики, керамика, гравюри, а дори и поезия. След смъртта му през 1973г. много от творбите му стават собственост на френската държава. Било взето решение да се направи негов музей. Къщата, която била избрана за колекцията е хотел Сале от XVII век, намиращ се в района Маре. Той бил построен в периода 1656 – 1659г. от феодалния владетел – Пиер Обер де Фонтеней. Преди да стане музей хотелът е бил доста известен. Бил е нает по – късно от посланика на Венеция, като е използван за училище за изкуства. През 1975г. бил отдаден на държавата.

Днес там можете да видите 203 картини, 191 скулптури, 85 керамики и над 3000 графики, гравюри и ръкописи. Освен колекцията на Пабло Пикасо, музея притежава и няколко творби на Чезан и Матис.

Лувърът - Париж


Лувърът - Париж

Лувърът (Louvre Museum) е най – големият музей във Франция и най – посещавания музей в света, също е и исторически паметник. Намира се на десния бряг на Сена. В него се помещават над 380 000 експоната и 35 000 произведения на изкуството, датиращи от праисторията до XIX век. Музеят е разположен на площ от 60,60кв.м. Музеят Лувър се намира на територията на двореца Лувър, който Луи XIV използва за да събере кралските колекции.

Музеят Лувър е отворен на 10 август 1793г. с експозиция от 537 картини, като основната част са били притежание на църквата и на кралското семейство. Поради структурни проблеми, музея е бил затворен в периода 1796 – 1801г. Размерът на колекцията се увеличава значително по време на царуването на Наполеон Бонапарт, и затова бива кръстен музей Наполеон. След поражението му при Ватерло, много от експонатите, плячкосани от армията на Наполеон са върнати на собствениците им. Експозицията се увеличава също и при кралете Луи XVII и Шарл X, и при втората френска империя.

Днес колекцията е разделена на осем експозиции – египетски антики, антики от Близкия Изток, гръцки, етруски и римски антики, ислямско изкуство, скулптури, декоративно изкуство, картини и печатни издания и графични композиции. В първата експозиция – египетски антики има над 50 000 експоната, включващи артефакти от цивилизациите на Нил, датиращи от 4000г.пр.Хр. до IVв. Това е най – голямата колекция в света, проследяваща египетския живот. Втората експозиция – антики от Близкия Изток ни „изобразява“ цивилизациите на Близкия Изток и първите заселвания там. Тя е разделена на 3 части – Източно Средиземноморие, Месопотамия и Иран. Третата експозиция - гръцки, етруски и римски антики – съдържа произведения, датиращи от Неолита до VI в. Четвъртата експозиция - ислямско изкуство – обхваща 13 века и 3 континента. Там може да се видят предмети от керамика, стъкло, дърво, желязо, а също килими, текстил, миниатюри. Петата експозиция - скулптури – тук може да се видят известните скулптури на Микеланджело - „умиращият роб“ и „непокорният роб“. Шестата експозиция - декоративно изкуство – обхваща периода от средновековието до средата на XIX век. Основната част от нея е принадлежала на краските семейства. Седмата експозиция – картини съдържа 6000 произведения на изкуството от XIII век до 1848г. Има творби на Микеланджело, Рафаел, Леонардо да Винчи, Рембранд, Джото и др. Последната експозиция - печатни издания и графични композиции – събира различни творения на хартия. Съдържа 8 600 произведения, които са част от кралската колекция.


източник: http://www.nasamnatam.com
Read more
0

Рим - Вечният град (забележителности)

Базиликата Св. Петър се намира във Ватикана и е централно свещено място на Римокатолическата църква.


Базиликата е най-голямата католическа църква в света с площ 15 000 кв. м.
Височината на фасадата е 45 м, ширината е 115 м. Тя е увенчана с грамадни статуи на Христос(5,65 м), на Йоан Кръстител и на единадесетте апостоли (без апостол Петър). На входа на Базиликата се намира мозайката на Джото от края на XIII в. Навичела.
Базиликата е с дължина 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м.

На мястото на Базиликата Св. Петър са се намирали градините на цирка на Нерон. Първата базилика на това място е построена през 324 г. по поръчка на първия християнски император Константин и в нея са пренесени тленните останки на Св. Петър. През 800 г. папа Лъв III коронова Карл Велики. През XV в. папа Юлий II, заповядал да се построи нова църква, която да бъде по-голяма от езическите и християнски храмове.




Важно! Опашката за входа към Базиликата е доста дълга и чакането ще ви отнеме поне 30-40 мин, така, че се въоръжете с търпение. За сметка на това няма вход за Базиликата, но ако решите да се качите до Купола това ще ви струва 5 евро пеша по стълбите или 7 евро с асансьор, но дори да се качите с асансьор имайте предвид, че до самия Купол ще трябва да изкачите още доста стъпала по доста тесни стълби.



Площадът пред Базиликата Св. Петър. По това време Рим има нужда от площад, който да събира вярващите и на Джовани Бернини е възложено да проектира и изгради площада пред базиликата - едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.


Ватиканските музеи са основани от Папа Юлий II през XVI век. В 11 музея е съсредоточено невероятно културно и историческо богатство. Сикстинската капела е официалната резиденция на католическия папа във Ватикан. Сикстинската капела е правоъгълна и с размери 40,93 метра дължина и 13,41 метра ширина. През 1508 г. Микеланджело е нает от папа Юлий II да нарисува тавана на капелата. Трябвало е да нарисува само 12 фигури - Дванайсетте Апостоли, но когато работата била приключила имало повече от 300. Изографисал Създаването на Адам и Ева в Райските градини и Потопа.






Страница: http://mv.vatican.va/StartNew_EN.html

Важно! Входът е 14 евро на човек. Опашката е доста дълга и няма значение дали сте група или индивидуално, така, че можете и съвсем самостоятелно да посетите музеите. Има много възможности да се предредите, но ви съветвам да не го правите, тъй като опашката върви бързо.

Замъкът Сант Анжело е архитектурен паметник, който първоначално е бил гробница, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности и едновременно затвор. В наши дни е музеи. Император Адриан започва да го строи през 135 г. като мавзолей за себе си и членовете на своето семейство. След смъртта на Адриан, строителството завършва през 139 г., неговия приемник Антонин Пий. В мавзолея били поставени погребалните урни на императорите, управлявали между Адриан и Септимий Север. След това гигантското съоръжение е включено в построените при Аврелиан стени, обкръжаващи града и започнало да се използва за военни и стратегически цели.



Страница: www.beniculturali.it

Колизеумът (Colosseo) е най-големият амфитеатър в Древен Рим, построяването на който е започнато от Веспасиан и завършено през 80 г. от Тит.
Колизеумът е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон. Строежът на амфитеатъра отнема десет години. В амфитеатъра са се провеждали игри, битки между животни, убиване на затворници от животни и други екзекуции и битки между гладиатори. Около 500 000 души са загинали в тези игри



Страница: http://www.the-colosseum.net/

Триумфалната арка на император Константин I. Намира се точно до Колизея.


Пантеонът е построен в 27 - 25 г. пр.н.е. в Рим от Марк Випсаний Агрипа като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. В една от капелите на Пантеона се намират гробовете на последните италиански крале: Виктор Емануил II, жена му кралица Маргарита и синът му Умберто I, които се поддържат от доброволци на монархическите организации. В Пантеона се намират също така останките на художника Рафаело Санцио, на архитекта Балдасаре Перуци и на музиканта Арканджело Корели.



Римският форум е бил центърът, около който Древният Рим се е развивал. Бил е средище на съдебната система, търговията, религията.



Фонтанът ди Трѐви (Fontana di Trevi)
се намира в центъра на Рим. Името му е произлиза от това, че свързва три улици (tre vie). Построен е през 1762 г. по скица на Бернини от Николо Салви. Скулптурите във фонтана са на Пиетро Брачи. В центъра на фонтана е фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура, символи на Изобилие и Здраве. Смята се, че ако човек хвърли монета в него, някой ден ще се върне отново в този град.



До фонтана е разположена черквата "Св. Викентий и Св. Анастасий", която по желание на папа Йоан-Павел II е дадена за използване от Българската православна църква.

Площад „Навона“ (Piazza Navona)
се намира на мястото на древноримски цирк - Стадионът на Домициан, от 1-ви век, където римляните са идвали да гледат игри. Името на площада означава "голям кораб" на италиански. Става площад в края на 15-ти век, когато градският пазар е преместен от Campidoglio. На плоада се намират архитектурните забележителности: Фонтанът на четирите реки на Бернини, разположен в средата на площада; църквата SantAgnese in Agone и галерията в Двореца „Памфилий“ (Palazzo Pamphilj).



Площад „Испания“ (Piazza di Spagna) е един от символите на Рим. Между него и площад с едноименната църква се намират Испанските стъпала. Френският дипломат Stefano Gueffier построява монументалната стълба от 138 стъпала, за да свързва испанското посолство с църквата отгоре. Днес стълбата има пазар за цветя. На площада се намира и фонтанът Barcaccia ("Грозната лодка"). Според легендата папа Урбан VIII поставя фонтана тук, след като е бил впечатлен от лодка, докарана до тук от наводнение от река Тибър.



Капитолият (Campidoglio) е един от седемте хълма на Рим. Намира се в центъра на града в непосредствена близост до Римския форум.
Микеланджело изгражда през 1537 г. по поръчение на папа Павел III на върха на Капитолия красив площад (Piazza del Campidoglio), който е заобиколен от трите страни от два съществуващи двореца и един нов, а отпред е свързан с намиращия се в подножието град с широка стълба ).



Монумент на Vittorio Emanuele II. се намира в близост до Римския форум и Капитолията. Сградата е паметник на незнайния воин и Военен музей.





източник: http://www.nasamnatam.com/articles/read/488
Read more
 

Labels

Labels

Labels

Интересни статии из мрежата Copyright © 2010 Templatemo | Converted into Blogger Template by BloggerTheme