Разположен е почти на екватора. Успял е да преодолее липсата на природни ресурси и да се превърне в една от най-важните азиатски икономики. В претъпканите улици на Чайнатаун гадатели, калиграфи и богомолци все още са част от всекидневния живот.
В „Малката Индия” продължават да се продават всевъзможни свежи подправки, а малките улички и магазини на арабския квартал са огласявани от имама на близката Султанска джамия. Сингапур може и да е заменил опиума и бордеите с небостъргачи от стомана и стъкло, но колониалният дух на града и днес може да се исети зад отдушниците на хотел „Рафълс”.
Пъстрото население от индуси, будисти и мюсюлмани, всяко със своите традиции, придава изключителна пъстрота на странта с многобройните си празници и фестивали. Датите им се сменят всяка година, защото сингапурците следват лунния календар.
Катайската Нова година се отбелязва през януари и февруари, се чества с пищни паради с танци и многоцветни светлини, а китайският квартал е осветен от безброй фойерверки. По време на Рамадана безкрайни трапези се подреждат около Султанската джамия, като финалът са тридневни веселия. През април или май индусите отбелязват рождението, просвещението и смъртта на Буда. Фестивалът на драконовите лодки, провеждан през май или юни, е по случай смъртта на китайски светец, който се удавил в протест срещу държавната корупция. Тогава се провеждат и състезания с лодки в залива. Фестивалът на гладните духове обикновенно е през септември. Тогава духовете на умрелите са освободени, за да търсят забавления на земята.
Въпреки бързата индустриализация по-голямата част от сингапурците са запазили древните традиции, присъщи за религиите, които изповядват. Пъстротата на населението е и причината в стрната да има 4 официални езика, като обединяващият е английският. По-възрастните сингапурци се увличат от китайската опера, която е жива смесица от диалог, музика, песен и танц.
Чайнатаун – китайският квартал е културният център на града, където все още може да се усети духът на отминалите времена с множеството храмове, украсени тераси и улични търговци. За съжаление през последните 30 години кварталът е разрушен и изграден наново. Усилията на местните власти са успели да запазят част от града в оригиналния му вид, но нарастващата му популярност и високите наеми карат традиционните занаятчии и търговци да преместят магазините си, за да направят място на модерни и скъпи ресторанти и магазини.
Арабската улица – мюсюлманският център на Сингапур е най-известен с текстилните си произведения – индонезийски батик, коприна и саронги. Добра индийска кухнп може да се опита по Норт Бридж роуд.
Малката индия – това е скромна, но шарена част на града, с малки залепени магазинчета, остри аромати и индийска филмова музика е оазис сред забързаните и шумни модерни части на града. Тук тористите не бива да пропускат да си купят статуя хиндуистки бог и храма на хилядата светлини.
0 коментара:
Публикуване на коментар