Някога това са били нормални градове - с магазини, болници, училища, със свой пулс... Днес там няма живот - няма хора, нито животни, не се чува детска глъч или шума на автомобили. По ред причини хората са напуснали тези градове и животът в тях е умрял завинаги.
Ако не сте се досетили, става дума за известните ни като мъртви градове, които не са толкова малко по света. Те не са изтрити от лицето на земята, но нищо живо не е останало в тях. Тези мъртви градове привличат със своята загадъчност и множеството въпроси. В тази статия са изброени някои от най-интересните места по земята, подредени от руския сайт pmoney.
Хасима (Япония)
Остров в Тихия океан, който принадлежи на Япония. Мястото е известно и като Гункандзима, което в превод означава „крайцер". Прозвището му се дължи заради постройките на острова, които от морето наподобяват на военен кораб.
Островът е заселен през 1810 г., когато намират на него залежи на въглища. До 30-те години на XX в. Хасима е вече сериозен промишлен център. Освен мините, на него са построени и военни заводи. В продължение на 50 години островът бил най-гъсто населеното място на земята - 5 259 човека при брегова линия на сушата от около 1 км.
До 1974 г. обаче всички жители напускат острова заради изчерпването на природните изкопаеми и градът се превръща в призрак. Дълго време посещението на острова било забранено. Така правителството искало да го опази от иманяри. Днес достъпът е разрешен, но туристите се допускат единствено до специално обезопасни за посетителите части на острова.
Фамагуста (Кипър)
Този град-пристанище се намира на югоизточния бряг на остров Кипър. В годините между 1960 - 1974-та изживява истински разцвет. В югозападна посока се разраснал кварталът Вароша, станал туристически център. В края на 60-те години Фамагуста е сред най-известните в света центрове за развлечения и туризъм. По време на втората фаза на турското нахлуване, армията на Турция поема контрол над Фамагуста, а гръцкото население е изцяло евакуирано.
За разлика от други окупирани територии, кварталът Вароша бива закрит от турските сили на мига и до ден днешен това е така. На евакуираните от Вароша гърци им е забранено да се завърнат, входът е затворен и за журналисти.
Кварталът е замръзнал във времето с магазините си, с дрехи по витрините на мода отпреди 30 години, с пустите си, но напълно оборудвани хотели. Шведският журналист Ян Олаф Бенгтсон, посетил шведския батальон от миротворните сили на ООН и веднага щом зърнал закрития район го нарекъл „град - призрак". „Асфалтът по улиците се е смахнал от жаркото слънце, а по средата на пътя са избуяли храсталаци. Днес, септември 1977 г., трапезариите са все така застлани, дрехите все още си висят, окачени в пералните. Това е Фамагуста - градът - призрак".
Кадикчан (Област Магаданск)
Това е едно селце в област Магаданск, възникнало в годините на Великата отечествена война като работническо поселище към предприятието за въгледобив. Мината и селцето са построени от затворници, сред които бил и писателят Варлам Шаламов. През 1996 г. в мината избухва взрив, в който загиват 6 човека.
След взрива мината е затворена. Каикчан е самотният град - призрак от началото на новия век. През 2001 г. живот има само на две улици. Въпреки мрачната атмосфера, строителството в района не спира - през 2001 г. продължава строителството на пързалката за кънки и на търговския комплекс, непосредствено до съвета.
По данни на Росстат жителите на Кадикчан през 2009 г. са 235 души.
Боди (САЩ)
Градът - призрак от южната част на САЩ. Ако през 1876 г. там е имало всичко на всичко 30 постоянни жители, то през 1880 г. бройката им е достигала 10 хил. души. Градът направо процъфтявал. Тогава Боди, град от времената на златната треска, става център на престъпността и беззаконието в Дивия Запад. Място, на което убийствата са еждневие, както и обирите и нападенията на пощенските дилижанси.
След няколко години, когато доходите от добива на злато започват да намаляват, заради спада в цената на благородния метал, жителите започват да го напускат. До 1900 г., или едва 20 години по-късно, населението му намалява десетократно.
След голям пожар през 1932 г., когато е изпепелен бизнес центърът, градът вече бил обречен на гибел. През 1962 г. бива създаден историческият парк на щата Калифорния Боди. Този град се смята за най-добре опазеният град-призрак в САЩ.
В него може да видите оцелели след пожара от 1932 г. към 170 сгради и постройки, сред които църкви, училища, банков клон, бар, магазини, старото гробище и куп други неща. Къщите, включително и интериора, са запазени в същия вид, както са изглеждали преди 70-100 години назад.
Централия (Пенсилвания)
След разразил се преди 48 години подземен пожар жителите на градчето, намиращо се в щата Пенсилвания - САЩ, намаляват от 1 000 (1981 г.) до 12 души (2005 г.), а през 2007 г. негови постоянни жители са едва 9 души.
Днес Централия се смята за най-слабо населен град в щата Пенсилвания. В него са останали само шепа домове. Повечето сгради стават жертва на пламъците и на пръв поглед тази област сега изглежда като една поляна с няколко кръстосващи я улици.
Млада гора днес е заела някои части от града. Повечето тротоари и улици също са обрасли. В единствената оцеляла в града църква ежеседмично, в събота вечерта, се провежда служба. В градчето има четири гробища. Дори може да се каже, че днес в гробищата има много повече хора, от „населението" на града.
Централия е прототипът на градa във филма Silent Hill.
Медвежка (Коми)
Селцето, което възниква през годините на войната като селище за различни по род „вредители", вече били в лагерите на Гулаг, лишени от семейства, на руски немци, на отритнатите без причина от обществото, имало специална комендатура, а и малко на брой местни обитатели. Жителите се занимавали със селско стопанство, земеделие и скотовъдство, както и с дърводобив.
На практика тук не съществувала никаква механизация. Всичко било ръчен труд и конски впряг. Трудът бил робски, срещу мизерно заплащане, трябвало да се работи от 4 сутринта до 20 часа вечерта. През зимата студът достигал минусовите 55 градуса под нулата. Нямало електричество и радио. Дълги години землянките били жилището на много семейства, докато от совхоза в с. Новый Бор, (Медвежка става негов филиал) не построяват къщи за своите работници.
Дори и през златните за селото времена (70-те и 80-те години) жителите му не надвишават 650 човека. Днес совхозът вече го няма, а селището се населява от не повече от стотина жители.
Миловице (Чехия)
Градчето, разположено недалеч от Прага, е основано през 14 век. В периода 1968 - 1991 г. там е разположен щабът на съветската Централна Група от Войски. Миловицкият полигон започва да се използва от чехословашката армия през 1919 г. През март 1939 г. от него се заинтересовала и германската армия.
Полигонът се разраства, изграждат се нови стрелбища. През май 1945 г. Миловице е освободен от червената армия и чехословашките войски отново започват да използват полигона. На 21 август 1968 г. съветската войска блокира чешките съединения в Миловице и поемат контрола в свои ръце.
Съветските войски са в Миловице до 30 юни 1991 г. Военното селище бива окончателно изпразнено през 1995 г.
Припят (Украина)
Печално известен град, изоставен от жителите си след голямата авария в Чернобил. Основан е през февруари 1970 г. Населението му е евакуирано на 27 април 1986 г. Според последното броене на жителите, преди евакуацията (ноември 1985 г.) там са живели 47 500 души от 25 националности. Днес градът е напълно мъртъв.
Вече няколко десетилетия никой не го е обитавал. Но за любителите на силните преживявания се организират екскурзии.
0 коментара:
Публикуване на коментар