Град Джайпур, столицата на щата Раджастан, Индия е основан е през 1728 г. от махараджа Савай Джай Сингх II. Известен е като "Розовият град" заради розовата мазилка на сградите, имитираща розов пясъчник. Джайпур е и един от най-добре планираните градове в Индия-разделен е на шест квартала, отделени от главните улици с широчина от 34 метра. Всъщност, смята се, че той е първият град в Индия с градоустройствен план. Проектиран е съгласно философията на Васту Шастра (ведическите принципи на архитектура и строителство за постигане на комфорт и просперитет на гражданите). Всички улици и Базарът следват посока от изток на запад и от север на юг. Източната порта на града се наричаSuraj (Слънце) Pol , докато западната носи името Chand (Луна) Pol . Макар че днес градът се е разраснал извън крепостните стени, първоначално той е бил проектиран само в рамките на пространството, което ограждат те. Входните порти се затварят след залез слънце, а се отварят с изгрева. Почти всички градове в Северна Индия от този период представляват главоблъсканица от тесни криволичещи алеи с хаотично разпилени крепостни зидове, храмове и дворци и временни бараки, които нямат нищо общо с принципите на ведическата архитектура, изискващи прецизно геометрично планиране. За Савай Джай Сингх II и за Бенгали Гуру Видиадхар (хиндуистки архитект и жрец), построяването на Джайпур било златен шанс да издигнат един нов град, основан изцяло на принципите на Васта Шастра. Изграждането на розовия град било своего рода ритуална работа. Той е оформен във вид на osemгнездна мандала, известна като "Питхапада ". Числото девет символизира деветте планети на древния астрологичен зодиак. Също така, и магазинчетата са разположени в групи от по девет с по една напречна улица за планета.
Една от най-големите забележителности на розовия град е Hawa Mahal, което ще рече Дворецът на ветровете. Построен е през 1799 г. от махараджа Савай Пратап Сингх и е проектиран от Лал Чанд Уста във формата на короната ма Кришна. Той включва Градския дворец и Зенана или покоите на дамите(харема). Първоначалната идея на архитектите е била, той да позволява на дамите от двореца да могат да наблюдават живота на улицата, без да има опасност да бъдат видени. Състои се пет етажа и е изграден от розов и червен пясъчник, скрепен с негасена вар. Страната, която гледа към улицата има 935 малки прозореца и бризът (hawa), който преминава през тези прозорци и пази прохлада в двореца, дори и в горещите месеци, дава името на двореца -Дворецът на ветровете. Амбер Форт, който се намира на север от Джайпур, лежи на изкуственото езеро Маота, което отразява в целия му блясък забележителната архитектура - интересна смесица от хиндуистки и мюсюлмански стил.
Дворецът на ветровете
Амер Форт
В подножието на планинската верига Аравали е разположен Нахаргарх Форт и от него се открива красива гледка към розовия град. Думата Нахаргарх означава "дом на тигрите". Според преданията той е наречен на принц Нахар, чийто дух обитавал местността и възпрепятствал изграждането на крепостта. Джайгарх Форт, който се намира на 15 км. от Джайпур е друга внушителна крепост, в която почти всички защитни укрепления са се запазили непроменени. Докато Джайгарх Форт е разположен на върха на хълмовете, Амбер Форт се намира в подножието му. Двата са свързани чрез добре защитени пасажи. Много често двете крепостни стени се смятат за една.
Градината на Джайгарх Форт
Друга забележителност на Джайпур е колекцията астрономически съоръжения, изградени от махараджа Джай Сингх II в неговата нова столица Джайпур в периода между 1727 g и 1734 г..Той изградил пет подобни астрономически лаборатории на различни места, една от които е тази в Джайпур. Тя е направна по подобие на тази в Делхи и е най-голямата от всичките пет. Името й идва от думите янтра (инструмент) и мантра ( формула или изчисление). Буквално в превод Джантар Мантар ще рече "инструмент за изчисление". На местния раджастански диалект "я" се произнася като "джа". Местните хора не си превеждат буквално името Джантар-Мантар, аз за тях то е нещо като магични думички -нещо като абракадабра или трантрическите напеви.
http://idi.bg/blogs/view/blog/593
0 коментара:
Публикуване на коментар