Проблеми и конфликти в развитието на курорта Златни пясъци

Университет за Национално и Световно Стопанство


Курсова работа

На тема


Проблеми и конфликти в развитието на курорта Златни пясъци




Изготвил: Елизабета Тончева Иванова
Спец. Икономика на кооперациите
Ф№ 202346
Гр№2413

Проблеми и конфликти в развитието на курорта златни пясъци



СЪДЪРЖАНИЕ:


3.4
3.5 З.6
1. Въведение:
1.1 дефиниция за "туризъм" в социално-
икономически аспект на проявление
1.2 причини за възникналите проблеми в
развитието на туризма в България:
исторически
съвременни
1.3 план за анализ на проблемите и конфликтите в
курорта Златни Пясъци
2. Кратка характеристика на комплекса Златни пясъци.
3. Анализ на проблемите и кон фликтите в "Златни
Пясъци".
3.1 общи тенденции в развитието на туризма след
1975 г.;
3.2 туристическа инфраструктура;
3.3 материално — техническа база;
заведения за нощуване
заведения за хранене
търговия на дребно
спортно-развлекателна и плажна дейност
туристически транспорт
квалификация на персонала;
организация и управление;
качество на предлагания туристически продукт;
масов туризъм
3.7 маркетингова политика;
ценова политика
3.8 екологични проблеми;
4. Стратегически цели в разрешаването на
проблемите в комплекса. 5. Заключение.
6. Използвана литература.



В условията на нови пазарни отношения и механизми, туризмът, в качеството си на сложно социалноикономическо понятие, се развива и утвърждава като динамично, комплексно по съдържание, разнообразно и многофункционално по характер явление, проявяващо се както в национален, така и в световен аспект. Според проф. С1аиб Каяраг туризмът представлява отворена система, изградена от две субсистеми: туристически субект (в лицето на потребителя-турист) и институционална субсистема, която включва: туристическото място, туристическото предприятие и туристическата организация. Външните системи Kaspar определя като икономическа, социална, политическа, технологична и екологична. Това са и основните аспекти на проявление и изследване на туризма, който се превръща в обект на анализ в редица съвременни изследвания.
Развитието на туризма в България е свързано с разрешаването на проблеми от различна тематика и характер на проявление. Причините, обуславящи това разнообразие и многопрофилност на проблемите в туризма, са следствие от общественото социално-икономическо и историческо развитие, както и от съвременните пазарни условия, поставящи редица нови изисквания пред участниците в туристическото производство на стоки и услуги за задоволяване на потребността от туризъм. Различните причини могат да се групират по следния начин:
1) исторически
В исторически аспект съвременният туризъм обхваща периода 1948-1989 г. Този период в най-голяма степен характеризира състоянието на българския туризъм и дава ясна представа за един отминал модел на туристическа политика. Предлаганият туристически продукт е морално остарял и не отговаря на световните изисквания за качество в сравнение с този на развитите туристически страни. Туристическото търсене е с преобладаващ дял на основния контингент от бившите социалистически страни. Незадоволителната туристическа инфраструктура, формирането на "паушален туризъм" при една моноструктура, както и бедния асортимент на допълнителните туристически услуги са причина за сравнително ниския обем на валутни постъпления в страната. Слабо място също е структурата на легловата


база, която се създава. Тя е съсредоточена главно в хотели с ниска звездна категоризация.
2) съвременни
За настояще на българския туризъм се приема периода след 1992 г. Преходът от централизирано управлявана икономика към пазарно регулирана се характеризира с възникването и развитието на организационни форми и на механизми, които съдържат елементи и на двата типа управление — централизирано и пазарно. Причините за преходния характер на типа управление се коренят~ както във формите на собственост, така и в ограниченото действие на пазарните принципи, защото икономическите субекти у нас действат в условията на неразвит пазар и при не докрай регламентирани макроикономически рамки. Демонополизацията в туризма и отпадането на резервираните туристически квоти поставиха българския туризъм под въздействието на световния пазарен механизъм и българските фирми бяха изложени пряко на световната конкуренция.
Приоритетната роля на туризма в социалноикономическия живот на страната при новите условия изисква ефективното му адаптиране към средата, в която функционира. Глобалните социално-икономически промени отправят сериозни предизвикателства към този процес както в национален, така и в световен мащаб.
Развитието на българския туризъм е свързан с редица негативни последствия, които оказват своето въздействие върху развитието съответно на туристическите места и комплекси в страната. Ето защо е наложително разглеждането на проблемите, изясняване на причините за тяхното възникване и съставянето на статегии за разрешаването им, както за цялата страна, така и за отделни райони или комплекси. Типичен пример за туристически комплекс на българското Черноморие, който се развива в условията на проблеми и конфликти с разнороден характер, е курорта Златни пясъци. За да се направи анализ на конкретния обект е необходимо да се разгледат и анализират следните аспекти от неговата дейност и развитие:
1/ характеристика на комплекса — капацитет и категория на легловата база, инфраструктура и транспортна достъпността
2/ анализ на проблемите, засягащи развитието на курорта ;
3/ стратегически цели за евентуалното им разрешаване;

ХАРАКТЕРИСТИКА НА "ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ"

Курортният комплекс Златни Пясъци е разположен в северната част на Черноморското крайбрежие, на около 17 км северно от град Варна, което улеснява транспортната достъпност до курорта. Локализиран в територията на Националния парк "Златни пясъци", ландшафта на курорта включва уникални видове дървета и растения. Притежава 3,5 км качествена плажова ивица с широчина, достигаща на места 100 м. Средната температура на въздуха през лятото е 27 С, а на водата — 24'С. Комплексът разполага с б1 хотела, 10 луксозни вили и 200 къмпингови места, както и многобройни ресторанти, заведения за бързо хранене, барове и др. Капацитетът на легловата база е 20 хиляди легла, като делът на хотелите е 1/3. Морският сезон е с продължителност 90-120 дни, а сред туристите преобладават тези от Германия, Русия, Великобритания и др. Широко застъпен, с масов характер на проявление в курорта "Златни пясъци" е морският рекреативен туризъм. С тенденции за развитие е и балнолечението. Модерни климато-балнеологични центрове разполагат с вътрешни и външни басейни с минерална вода, електромедицинско оборудване. Целогодишно се предлагат и процедури с лечебна кал, акупунктура и други терапевтични програми.

АНАЛИЗ НА ПРОБЛЕМИТЕ В "ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ"

Обективните предпоставки и тенденции в развитието на туризма в света след 1975 г. оказват съществено влияние върху развитието на туризма в национален аспект, в частност на туристическите курорти и комплекси. Някои от по-важните общи тенденции са:
сравнително по-ниски са темповете на нарастване на туристическите пътувания;
извършва се преразпределение на туристическите потоци от традиционните европейски туристически страни

към азиатския и африканския континенти;
нова мотивация съпътства избора и начина на осъществяване на туристическото пътуване;
засилва се конкуренцията между продавачите на туристическото търсене;
потребителите на туристически услуги повишават своите изисквания към качеството;
— формира се нов начин на оценка на влиянието на туризма върху икономиката, социокултурната и природната среда;
по-голямо внимание се обръща на малките туристически предприятия и локализации;
търсят се възможности за повишаване на производителността от предоставяните туристически услуги, за да може да се компенсира ниската норма на печалба от големите инвестиции, направени за масов ваканционен туризъм;
Проф. Жост Крипендорф различава два вида туризъм: "нежен" или т.нар. алтернативен туризъм и "твърд", отличаващ се със следните характеристики:
концентрация на туристическите потоци;
импровизация на туристическите професии;
разпросраняване на рекламни клишета;
използване на туризма като универсално средство за спасяване" на икономиката;
огромни туристически комплекси без истинско пространствено планиране на тяхното изграждане;
разпокъсана инфраструктура без концепция на по-
ниски йерархични равнища ~локализация, район, подрайон)
нарастване на капацитета на легловата база основно по търговски съображения;
масово "поглъщане" на големи пространства;
интензивно експлоатиране на уникални природни ресурси;
Представената кратка характеристика на понятието "твърд" туризъм ни позволява да твърдим, че подобен вид туризъм се развива в комплекса "Златни пясъци". На тази основа възникват и се развиват редица проблеми от различно естество, задържащи развитието на съответния район.

1/ ТУРИСТИЧЖСКА ИНФРАСТРУКТУРА

Според проф. Медлик, инфраструктурата включва всички форми на конструкция над и под земята, свързващи дадена територия с останалите и позволяващи интензивна активност върху нея. Туристическата инфраструктура на Златни пясъци се създава с цел валоризацията на ресурсите на съответния район. Характерна особеност е, че е скъпо струваща и за изграждането и поддържането й са необходими значителни инвестиции. Още повече, че съществува изискването стандартът на инфраструктурните съоръжения в комплекса да отговаря на този в основните емитивни пазари. Целта е да се осигури базовото ниво на комфорт, с което са свикнали туристите. Кдин от основните проблеми на Златни пясъци е в набирането на капитал, което не е по силите на индивидуалния собственик. Включват се повече участници, а това води до сблъсък на интереси, противоречие между комерсиални и социални аспекти и пр. Трябва да се отбележи, че поддържането на общите инфраструктурни съоръжения е един от основните проблеми и конфликти в приватизацията на Златни пясъци. Сегашните проблеми между собствениците на хотели, ресторанти и притежателите на мажоритарния пакет акции от дружеството, в който е включена инфраструктурата на комплекса Златни пясъци, се дължи на лошата схема на приватизация в курорта, което е довело до неуспешна структура на собствеността. Проблемът е заложен в периода 1997-1999 г.

2/ МАТЕРИАЛНО — ТЕХНИЧЕСКА БАЗА

Съоръжеността на туристическата база в Златни пясъци със съвременна техника и технологично оборудване е на незадоволително равнище и изостава от еталонните постижения в развитите туристически страни. Степента на електронизация на използваните машини и съоръжения е недостатъчна, ограничена е автоматизацията на тежките и непривлекателните страни на производството и реализацията на туристическите услуги.
Наличната техника и оборудване не допринасят за оптималното използване на прогресивни форми на обслужване и за реализацията на някои трайни положителни тенденции в туристическото обслужване внедряване на нови технически форми и технологии на обслужване и производство, интеграция с други отрасли на националното стопанство и др. Технико-технологичното равнище се понижава и от ниския коефициент на типизация на възрастовата структура на наличната техника и оборудване. Коефициентът на типизация към 1993 г. е 50$. Същевременно 30-35$ от техниката и оборудването са морално и физически износени.
Освен в техническо отношение материално-техническата база в Златни пясъци изостава от еталонните постижения и по отношение на нейната структура:
~ заведения за нощуване

В категорийно отношение преобладават леглата в заведенията за нощуване с "2" и "3" звезди. Но направените проучвания показват, че голяма част от легловата база на Златни пясъци не отговаря на дадената й категоризация. Например около 40$ от леглата в хотели "3 звезди" не отговарят на изискванията на звездната категоризация. Същевременно са допуснати слабости в прилагането на механизма на ценообразуване, което още повече засилва несъответствието между категорията и реално предлаганите условия и услуги.
Друга слабост на легловата база на Златни пясъци е, че има ярко подчертан сезонен характер. Само около 3 — 5$ от базата е пригодена за целогодишна експлоатация. Във възрастово отношение преобладава базата с над 20 години експлоатация. Процесът на обновление е бавен.

~ заведения за хранене

С тенденция е търговската площ на заведенията за хранене и местата за сядане в тях да нарастват с темпове, изпреварващи неколкократно тези на развитието на останалите елементи на материално-техническата база (легла, инфраструктура и т.н.). В комплекса преобладават ресторанти и битови заведения, като повечето от тях освен функциите на заведения за хранене изпълняват и функциите на заведения за развлечения, което оказва негативно влияние върху тяхната рентабилност. Друга слабост са формираните цени, които не отговарят в повечето случаи на спецификата на основния туристически поток у нас.

~ търговия на дребно

В комплекса "Златни пясъци" 65% от мрежата от търговски обекти са бутици (хотелски щандове), 15$
магазини за сувенири и подаръци, и 20$ — магазини за хранителни стоки, супермаркети и др. Фирмените магазини са слабо представени. Това води до ограничаване на възможностите за по-пълно задоволяване на потребителското търсене и до пропускане на случаи за реклама на постиженията и продукцията на наши водещи организации и предприятия.

~ спортно — развлекателна и плажна дейност

Специализираната туристическа структура формира степента на изграденост на туристическите комплекси. Специализираната база за спорт и развлечения в курорта "Златни пясъци" е сравнително недостатъчна по наситеност и обем на предлагане. Малко са спортните и детските площадки, кътовете за тихи игри. Липсва все още специализирана база като голф игрище, качествени яхтени пристанища, необходими за развитието и практикуването на голф, яхтинг. ~ туристически транспорт
Наличният автопарк за обслужване на туристите в Златни пясъци изостава в качествено отношение от равнището на туристическото търсене и от напредналите туристически страни: малък е броят на автобусите с климатични инсталации, висок е относителният дял на морално остарелите автобуси, ограничен е обемът на предлаганите услуги, не задоволяват изискванията за бързина и комфорт на автомобилите, ниска е техническата съоръженост и безопастност за пътниците и др.
Изоставането в техническо равнище и ограниченото използване на научно-техническите постижения както в експлоатацията и поддържането, така и в управлението на транспортните средства и транспортното обслужване понижават качеството на тази дейност, ограничават нейната социална и икономическа ефективност.
3/ КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕРСОНАЛА
Туризмът в курорта Златни пясъци, както по българското Черноморие има сезонен характер. Това от своя страна затруднява поддържането на оределени знания и умения у сезонните служители на нивото, съответстващо на високите стандарти на обслужване, налагани от пазара. Обучението на хората в туристическите организации е една от критичните точки, определящи успеха или неуспеха на този бизнес.
Във връзка с това е проведено изследване на територията на "Златни пясъци — АД" през месеците август и септември 1997г. и се отнася за длъжностите: камериерка, портиер, администратор и телефонист.
Известно е, че въвеждането на новите служители се прави с цел те да се адаптират и привикнат по-лесно към новата работна среда, а с него всъщност и започва обучението на новопостъпилите.
Като правило, периодът за въвеждане на камериерките е най-дълъг, защото тяхната работа започва още с подготовката на хотелската база за експлоатацията през сезона. Това дава възможност на новозначените да се запознаят по-добре с естеството и техническите аспекти на работата, да се сработят с новите си колеги. Осигуреният по този начин период за ориентиране значително улеснява адаптирането на камериерките и имат възможност да си припомнят основните неща и то преди да са пристигнали първите гости.
За портиери и пиколи в повечето случаи се наемат на работа млади хора — често ученици и студенти. Назначаването им става стъпаловидно, за да се даде възможност на учащите да завършат учебната година. Така на назначените последни им се налага да се адаптират при по-голям стрес и динамика на работната среда. Периодът им за въвеждане е силно съкратен и нещата се обясняват в движение. Тази ситуация създава условия за влошаване на изпълнението, допускане на грешки, а занижаването на качеството е почти неизбежно.
Въвеждането на новозначени администратори и телефонисти се припокрива с начините, по които се въвеждат портиерите.
Широко разпространено сред управителите мнение е в 94% от случаите, че "старите", вече работили в хотела и преди портиери, администратори и телефонисти не е необходимо да бъдат въвеждани и обучавани отново. Това разбиране е погрешно. Именно при сезонните служители е крайно наложително системното припомняне и опресняване на най-важните детайли в работата. Според резултатите от проучването се очертават два основни подхода за ориентиране, които управителите на хотели прилагат за най-новите си служители. Единият, съставляващ б2% от случаите се състои в набързо и най-общо запознаване с основните неща, устно, още през първия работен ден, след което назначеният се пуска да работи. Другата голяма група мениджъри пък (38$) се застаховат да не пропуснат нещо важно и, също в рамките
на първия работен ден, буквално затрупват "новия" с огромна по обем, устна информация. В никой от изследваните хотели мениджърите не съставят
предварително цялостна програма за ориентиране на новите за сезона служители, както и смятат, че с устното предаване на главно технически аспекти от
работата и развеждането из хотела, се изчерпва всичко. Изводите от направеното проучване са, че сезонната работа е ниско платена, не се изисква висока
квалификация, предлагането на трудовия пазар е голямо. Ако се наемат хора с опит, не е необходимо да се обучават и да се изразходват за това време и пари.
безмислено е чрез обучаване да се подготвят кадри, които след това или не се връщат или отиват при конкурентите на работа. Това разбиране е залегнало
дълбоко в начина на мислене на голяма част от хотелските мениджъри на "Златни пясъци".

4/ ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ
Съвременният мениджмънт е интеграция от два вида потребности. Едната потребност — на организацията — да бъде производителна, печеливша с висококачествен продукт, с пазарни позиции — се постига чрез т.нар. "мениджмънт на човешките ресурси". Той фокусира върху привличането, поддържането и мотивирането на пригодни хора. Другата потребност — на индивидите — се постига чрез "мениджмънт на персонала". Той фокусира върху управлението на пригодността, мотивацията, удовлетвореността на хората и гарантира, че организацията и персонала трябва да се споразумеят за своите взаимни отношения.
В управлението на повечето туристически предприятия и обекти в комплекса Златни пясъци е нарушено единството между трите основни туристически дейности — настаняване, хранене и развлечения. Във водещите туристически страни управителят на хотела или на хотелския комплекс упражнява пряк контрол върху дейностите по предоставяне на подслон, хранене и развлечения, предлагани в хотела. У нас управлението на тези дейности е разделено и е от компетенцията на различни специалисти. Друга слабост се наблюдава и в "управлението на човешките ресурси" . Мениджърите на хотелите не обръщат достатъчно внимание на набирането на квалифициран персонал и не считат за необходимо провеждането на обучения за поддържане и повишаване на квалификацията им, не ги стимулират чрез справедливи възнаграждения, похвали.

5/ КАЧЕСТВО НА ПРЕДЛАГАНИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ

Качеството на туристическия продукт представлява сложен синтез от свойства и характеристики, обуславящи степента на тази способност, срещу която производителят
(продавачът) очаква да постигне конкурентна цена и максимален обем и висока степен на ефективност от. пазарната реализация на продукта. Характерни негови черти са, от една страна, неговата комплексност, т.е. то зависи от качеството на отделните, формиращи туристическия продукт, услуги — хотелиерски, ресторантьорски, спортни, информационни, транспортни, търговски и др., а от друга, силният субективен характер на неговата оценка вследствие от нематериалната същност на туристическите услуги и
голямото разнообразие на туристическото търсене. Комплексната оценка на туристическия продукт, предлаган в "Златни пясъци" от гледна точка на потребителите показва, че то е по-ниско в сравнение с качеството на продукта на основните страни — конкуренти на международния туристически пазар — Гърция, Турция, Швейцария, и че не отговаря на нарасналите изисквания на потребителите. Особено тревожно е състоянието на качеството в дейност "Хранене". Този елемент на туристическото
прелагане формира 22 -2б% от комплексната оценка на качеството на туристическия продукт, а се оценява най-ниско от потребителите. Основни определящи качеството компоненти са: любезност, приветливост и отзивчивост на обслужващия персонал, коректност в сметките, езикова и професионална подготовка на персонала, предлагане на национална кухня, типова структура на заведенията.
Посочените основни компоненти на качеството се оценяват
от потребителите на сравнително ниско равнище.
Друг определящ комплексната оценка на качеството на туристическия продукт елемент е дейност "Заведения за нощуване". Под негово въздействие се формират 21$ от комплексната оценка. То като цяло се оценява на средно равнище в сравнение с конкуренцията равнище. При заведенията за нощуване най-ниско се оценяват от потребителите на "Златни пясъци" : възможностите за развлечение и анимация в хотела; асортиментът и акуратността на изпълнение на предлаганите допълнителни услуги; функционалността и комфортът в хотелската стая и др.
При морският рекреативен туризъм определящи за формирането на комплексната оценка на качеството на туристическия продукт са и възможностите за спорт и развлечение. Под тяхно въздействие се формират 25 — 35$ от комплексната оценка. Те се оценяват от потребителите също така като незадоволителни. Най-критикувани са: липсата на клубове по интереси, ограничеността на атракционно-увеселителните и игрално-занимателните заведения и центрове, ограниченото предлагане на възможности за други освен за основните за сезона спортове и др. В Диаграма 1 е представено нивото на качеството на развлеченията в комплекса по десетобалната скала.
Посочените три елемента формират 70$ от комплексната оценка на качеството на туристическия продукт. За съжаление и другите елементи на предлагането — търговията, транспортът и т.н., се оценяват от потребителите по-ниско от тези на конкуренцията. Основни причини за това могат да се посочат: по-ниския стандарт на базата, по-ниската култура на обслужване, по-ограниченото предлагане на стоки и услуги в сравнение с това в курортите на Гърция, Турция и др.

Диаграма 1 Ниво на каче ството на развлеченията по десетобалната скала

Недостатък е и предлагането на масов туризъм в комплекса "Златни пясъци". Последиците за комплекса се изразяват в следното:
силна пространствена поляризация в туристическото усвояване на ресурсите
Гъстотата на леглата в различните средства за подслон в курорта е сравнително над средната величина за страната.
силно изразена времева поляризация на туристическото потребление
Тя е резултат от природно и институционално обусловената сезонност --по правило масовите "пекидж"
турове се разработват за дълготрайния отдих (морските
ваканции).
нарушено екологично равновесие в средата за масов туризъм
То е резултат от наслагването на времевата и пространствената поляризация.
конкуренция с ниски цени
Идентичността на продукта, състоящ се от една и съща комбинация — плаж-хотел-атракция, прави туристическите дестинации взаимозаменяеми (Krippendorf, 1990) и лесно податливи на натиск за намаляване на цените.

силно изразена хоризонтална сегментация на пазара
По правило всяка туристическа дестинация на масовия туризъм е привързана към определени пазарни сегменти. За "Златни пясъци" основните пазарни сегменти в продължение на десетилетия бяха ФРГ и Великобритания от западноевропейските страни, Чехословакия и бившият СССР от източноевропейските.
б/ МАРКЕТИНГОВА ПОЛИТИКА
Маркетингът е философия и икономическа политика, която трябва да обслужва предприятията и фирмите в техния стремеж за реализация на максимални печалби чрез задоволяване на потребителите, а не само чрез обема на продажбите. Той е системата от нови форми и средства за конкурентна борба, тъй необходима на съвременния етап на развитие на производителните сили в световен мащаб,
когато борбата за пазари и за тяхното запазване става
особено остра.
В тази насока е наложително периодичното извършване на маркетингови проучвания с цел да се идентифицират и анализират ключовите моменти, свързани с даден пазар и неговата среда. С помощта на сравнителния метод, като общ научен метод могат да се изведат изводи въз основа на маркетинговата практика на туристическата фирма "Златни пясъци — АД".
Съставна част на естествения управленски цикъл е съпоставянето на фактическите резултати от фирмената дейност с очакваните, при което се определят и фирмените пазарни приоритети. Всяко разминаване между реален резултат и заложени очаквания след анализ налага преориентиране на политиката, смяна на инструментариума и преразпределение на ресурсите съобразно новите приоритети.
При анализиране структурата на основните потребители може да се установи значението на съответните пазарни дялове. Проследявайки динамиката на сектор Германия за периода 1991-1994 г. проличава, че несъответствието между теория и практика се задълбочава. Това може да се установи с помощта на сравнителния анализ и с прилагането на системата от показатели за отчитане значението на всеки пазарен


сектор чрез неговото дялово участие съответно: в договорения брой легла, в броя на преминалите туристи, в броя на туродните и във валутните приходи за периода 1991-1994 г. Въз основа на посочената система от показатели се генерират варианти за оптимизиране на пазарната структура. Фактическите резултати и тези, получени от оптимизирането на пазарната структура за


Основнипоказатели
закурорта "Златни Пясъци"
фактически оптимизирани
Договорени легла, в % 48 28
Дял към общия брой
на туристите в % 49 30
Туродни в % 56 35
Валутни приходи, в $ 57 33







пазарен сектор Германия. Таблица 1 Значението на пазарен сектор Германия в "Златни пясъци — АД", сезон 1994 г.
Както се вижда от таблицата за периода 1991-1994г. делът на пазарния сектор Германия, проследен чрез основните икономически показатели, нараства драматично и придобива определящо значение за дейността на "Златни пясъци — ЛД" . Очерталата се тенденция на растежа на този пазарен сектор обезпокоително придобива монополен характер върху осъществяването на управленските функции на фирмено ниво. Подобна зависимост намалява гъвкавостта на фирменото поведение, ограничава полето на оперативното действие и увеличава вероятността за отрицателен синергичен ефект, основан на повишените бизнес-рискове.
Важен компонент на маркетинга е ценовата политика. Необходимо е да се предприемат действия за следване на тенденцията за агресивно ценообразуване, в съответствие с предлаганото качество. 7/ ЕКОЛОУИЧНИ ПРОБЛЕМИ Основното измерение на бъдещия растеж на туризма е екологичната ориентация. Тя намира израз както в

търсенето на нов туризъм, наричан "еко", "зелен", "мек", "устойчив", "хармониращ с природната среда", така и в ново екологично поведение на туристите и ново отношение към рекреационно-туристическата среда на всички организации, които са пряко или косвено свързани с туристическата дейност.
Туризмът в комплекса "Златни пясъци" има отрицателен ефект върху околната среда: разрушаване на туристически ресурси (прекомерната .концентрация на високи хотели край плажовете), замърсяване на морската акватория и плажната ивица. Стратегиите за опазване на околната среда са жизненоважни за намаляване на отрицателното влияние от туризма. В дългосрочен план те са рентабилни, защото осигуряват продължение на туристическата дейност в бъдеще. В тази насока концепцията за "ресурсния капацитет" е твърде важна за устойчивото развитие на комплекса. Матисън и Уол (1982 г.) дефинират ресурсния капацитет като "максималният брой туристи, които могат да бъдат обслужени, като рекреационните ресурси се използват напълно, без да се уврежда околната среда. Ограниченията на капацитета могат да бъдат физически (пренаселване, видимо влошаване на екосистемите) или социо-културни (неприемливи промени в местния стил на живот)".
СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ
Въз основа на анализа на по-важните проблеми и конфликти, съпътстващи развитието на курортен комплекс "Златни пясъци", акцентът беше поставен главно на следните:
1) моноструктурно развитие на туризма (преимуществено развитие на морски рекреативен туризъм, преобладаващ дял на сезонния туризъм, приоритет на организирания туризъм);
2) утвърждаване монопола на чуждите туроператори;
3) продуктова вместо пазарна ориентация;
4) несъответствие между цена — качество;
5) еднотипност на предлагането;
6) отсъствие на дългосрочна стратегия и политика;
7) лоша организация;
8) лошо поддържане и качество на инфраструктурата;

9) липса на средства за иновации на остарялата
туристическа база;
10) бавна, без яснота приватизация;
11) нестабилна обстановка в страната;
12) стихийно развитие на частния бизнес;
13) свит вътрешен пазар;
14) оскъдна туристическа информация и реклама;
Генералната стратегическа цел на развитието се изразява в комплексно развитие на туризма на основата на съвременните постижения на научно-техническия прогрес, стимулиращо развитието на международния туризъм като високоефективен и валутоносещ отрсъл. Основни подцели на стратегическото развитие са:
— комплексно подобряване на качеството и достигане стандарта на водещите туристически страни;
провеждане на гъвкава пазарна политика;
ориентиране на туристическото предлагане съобразно тенденциите на развитие на туристическото търсене;
коренно преустройство на материално-техническата база на повечето хотелски бази;
регулиране на такива взаимоотношения, които имат отношение към граничния и визов режим на пребиваващите в страната туристи, екологическите проблеми и движението "Син Флаг", концесиите за плажовете;
нов механизъм е необходим за регулиране, на процесите, свързани с подготовката и квалификацията на работещите в сферата на туризма;
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
На практика, за разрешаването на проблемите от макроравнище е необходимо не само прилагането на стратегии и закони, но и цялостна промяна в мисленето и отношението на туристическите фирми и агенти към "новия" турист, изразяваща се в следното:
- непознаване и неразбиране на туристическата клиентела. Руският турист се третира като богат, щедър и непретенциозен; германецът е беден и капризен; скандинавецът е постоянно в "нетрезво" състояние; французинът е стиснат и досаден. Всички националности

консумират повече, отколкото е нужно при изхранване на "бюфет" .
съзнателни компромиси с качеството на продукта. Правят се икономии на асортимент и количество с цел бърза печалба.
продажба на стоки, а не на услуги. Прилага се по-скоро стандартен, отколкото индивидуален подход към различния клиент.
стремеж към изравняване цените на стоките и услугите в туристическото място с цените на същите в постоянното местожителство на туриста.
целенасоченото игнориране на фирмените човешки ресурси води до демотивиране на кадрите за качествено туристическо обслужване.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
• Велас, Фр. и Лайонел, Б., Международен
туризъм, 1998
• Лозанов, Е., Анализ на туристическата
дейност, С., 1995.
• Българският туризъм и пазарната
икономика, ИУ-Варна, 1995.
Доклади и изказвания от
Международната конференция по Квропейска
програма "Темпус", в., 1994.
• сп. "Известия", ИУ-Варна, 1997.
сп. "Туристически пазар",2001.