Божествена следа

Написано от bgВести

Омир нарича Сардиния земя на мъртъвците. Много мореплаватели са намерили своята смърт по бреговете на загадъчния остров. Дивите, недостъпни скали всявали ужас в сърцата на неканените гости. Безумните планини - така кръстили гърците източните части на Сардиния. Но не само суровата природа предизвиквала страх у завоевателите. Легендата за тайнствената трева, която расте на острова, допълвала зловещата картина. Растението се наричало Сардоника херба - това е една от разновидностите на магданоза. Според легендите, човек, който опита от растителността умира в жестоки мъки. Неговото лице сменяло няколко гримаси, но в края на краищата застивало с изкривени в усмивка устни. И независимо от това, че всеки уважаващ себе си елин посрещал смъртта с усмивка, хладният смях на сардинските покойници не предизвиквал възхищение, а страх. Впрочем, местните жители твърдят, че разказите за дивия магданоз са плод на човешката глупост. На острова наистина расте необичайна трева, но това е ферула. Островитяните никога не са я опитвали, но я използвали в погребалните си ритуали. Тя се смята за проводник в света на мъртвите и символизирала вечния живот. Сардинците си имат собствени легенди за острова, които са далеч по приказни. Съгласно една от тях, островът има божествен произход - когато Създателят стъпил на земята на мястото на първата му крачка изникнала Сардиния... Що се отнася до корените на островитяните, то те са много заплетени и нееднозначни. Първото поселение на мястото се появява преди хиляди години. Древните хора са оставили в наследство само загадки и странни съоръжения във вид на пресечени пирамиди. Откъде са се появили тези гениални строители, учените и до днес умуват над тази загадка. Многобройните завоеватели напълно унищожили самобитните традиции на праисторическите сардинци. Кой ли не е стъпвал на острова: финикийци, гърци, римляни, араби, генуезци, пизанци, австрийци, испанци, французи и, най-накрая савойци. За да напомнят за себе си римляните оставили руините на прекрасните си градове, генуезци, испанци и пизанци - овехтелите си крепости и многобройни бойни кули, които обграждат острова от всички страни. Войните с арабите, а те са били повече от четири, са оставили своя отпечатък завинаги на сардинския флаг. Кръстът по средата е символ на независимост и привързаност към католическата вяра, а главите на маврите съответстват на броя на войните. Дългите мъчения на Сардиния от завоевателите приключват през 1861 година, когато островът става съставна част от обединена Италия. Днес Сардиния има свой президент, свой парламент и както вече споменахме свой флаг, но всяко решение взето на острова, може да стане реалност само със съгласието на Италия. Например, през 1999 година островът най-накрая получил официално разрешение на преподаване и говорене на сардински език в местните институции и училища. Много учени смятат, ме той е един от най-консервативните романски езици във фонетично отношение. Разликата му с италианския е в това, че множественото число се образува по различен начин и не само то. По-близък е до латинския. Сардинците смятат, че освен кухнята нямат нищо общо с италианците. Сардиния е вторият по големина остров в Средиземно море след Сицилия. Островът се смята за най-екологично чистата част от страната. Основните доходи си сардинците получават от туризма. На острова се намират 25% от всички италиански плажове, освен това тук е най-чистата и топла вода в Средиземно море. Това е причината на това късче земя да се изсипват хора от всички краища на света. Пясъкът на тукашните плажове е толкова ситен, мек и чист, че е обявен за национално богатство на Сардиния. Веднъж немски турист се опитал да си открадне малко, за да си го занесе в родината и какво мислите старало - глобили го 150 евро! Кораловата ривиера Въпреки, че главният град на острова е Каляри, аз ви препоръчвам да посетите Алгеро, който се намира на западното крайбрежие. Ако ви настигне глад е най-добре да го утолите в тратория «Ла Сперанца». Собственикът Тонино Демартис угощава посетителите с току що уловени морски деликатеси. Опитайте типичното сардинско ястие Zucchini con cozze e pomodori или тиквички с миди и домати. В града живеят 35 000 души, болшинството потомци на каталунци, които са се разпореждали по тези места в продължение на два века от XIV до XVII. Но това съвсем не е всичко - Алгеро е столица на така наречената «Коралова ривиера». В града има безброй магазини, които продават бижута от корали. Сигурно ще ви изненада, но дори най-невзрачното натурално коралче струва 100 евро. Причината е, че днес те се добиват на сто метра дълбочина, докато в миналото са ги „брали" по бреговете. В Алгеро има институт, който се занимава с възстановяването на кораловите колонии. В лабораториите учените преследват две цели: да върнат коралите в естествената им среда и да наблюдават техния живот. В института в специални аквариуми растат корали извлечени от дълбините, които след време ще бъдат върнати обратно в морето, на местата където са били в изобилие. Оказва се, че коралите са много капризни организми и изискват постоянни грижи. Имат си собствен режим, в това число и на хранене. В околностите на Алгеро, както и по цяла Сардиния, са разхвърляни загадъчни каменни съоръжения. Както стана ясно по-горе за техни създатели се смятат сардите - полумитичен народ, който е населявал острова. Древните постройки се наричат нураги. Техният брой по целия остров е около 300, а възрастта им е около 4 хиляди години. Според историците те са били използвани като домове крепости. Днес мнозина смятат, че пребиваването в тях се отразява положително на нервната и имунната система на човек. Нурагите стоят изоставени. Същото е и положението с кулите и крепостните стени, защитавали Сардиния от морски нападения, защото днес нищо не я заплашва. Жителите на Сардиния в чиито вени тече италианска, арабска и испанска кръв, никога не са били равнодушни към изкуството. Протестът като изкуство Следващата спирка от нашето пътуване е градът, превърнат в настоящо произведение на изкуството. Става дума за Оргозоло. Той е знаменит със своите стенописи, наречени „муралес". Първите муралес започват да се появяват в края на 60-те години. При това ги рисуват не само професионални художници, но и тези, които просто искат да изразят своя протест. Муралес отразяват главните политически събития през последните петдесет години. Войните във Виетнам, Ирак, гладуваща Африка.... На една от първите рисунки в Оргозоло е изобразен протестът на местните жители против военните бази, които трябвало да бъдат построени в този регион. Като цяло, изкуството муралес възниква като реакция на несправедливостта - социална и политическа. Впрочем, през 80-те на стените започват да се появяват и фрески лишени от обществен патос. Просто станало модерно с рисунки да се украсяват от сградите на местната власт, та чак до магазините. За да нарисуваш картина не ти трябва никакво специално разрешение, достатъчно е само да се договориш със собственика на сградата, но обикновено никой не възразявал. Изрисуван е дори и полицейският участък. Курортисти Почти всички курорти в Сърдиния са направени за богати хора, но сред тях има и едно място, което стои на първо място в класацията. То се нарича Порто Черво. Това е и следващата ни кратка спирка след Оргозоло. Тук почиват знаменитости, чиито имена не слизат от страниците на световната преса. В околностите на градчето се намира и резиденцията на премиера на Италия Силвио Берлускони. Озовавам се в Порто Черво в ранни зори. На пръв поглед най-модният курорт на острова не изглежда нищо особено. Вечер тук кипи от живот, но сега е тихо и някак провинциално. Порто Черво е малко градче - цялата му територия е 1,5 квадратни километра. Има само един площад, който и така се нарича Пиаца. На него са разположени пет ресторанта, 30 скъпи бутика, две банки и пристан за яхти. Създател на града (и по-точно на целия „изумруден бряг" - Costa Smeralda) е арабският шейх Ага Хан. В далечната 1962 година случайно минавайки с яхтата си покрай северното крайбрежие на Сардиния си помислил, че това място може да се превърне в рай за богатите. Шейхът купил куп земи заедно с лагуните и заливите, след което започнал да строи хотели за елита. Сред най-популярните негови творения и до днес са Cala di Voipe, Pitrizza и Romazzino. Благодарение на своята популярност шейхът канил на Коста Смералда всякакви знаменитости - Ринго Стар, Катрин Деньов, Марчело Мастрояни, Грейс Кели и прочие, а след това направил грамотна рекламна кампания във всичко клубове за милионери. Но целта на нашето пътуване не е луксът на Порто Черво. Като стана дума за лукс в Сардиния почти всички хотели са с пет и четири звезди. Мястото, което аз препоръчвам е хотел Castello di Tavolara в Порто Сан Пауло. Цените на нощувките там са напълно приемливи. Двойната стая варира от 45 до 90 евро според сезона, което на фона на 300 евро в останалите хотели си е направо евтино. Освен това при резервация за седем дни получавате бонус. Хотелът, разбира се, не е избран случайно. Той се намира най-близо до следващата ни цел. Крал без кралство Таволара е малък остров с много интересна история. Той се намира на няколко километра от Сардиния и до него може са се стигне най-лесно с катер от пристанището на Сан Пауло. Плаването до кралството продължава около половин час. Главна забележителност по пътя са останките на ето този кораб Преди повече от 13 години той се натъкнал на плитчина и потънал. От това се разпаднал на части и да го вадят нямало никакъв смисъл, а и се превърнал в местна атракция за туристите. В южната част на острова живее кралят на острова със своите роднини, а в северната му част има военна база на НАТО, където не може да минават туристически лодки и да се правят снимки. Както и Сардиния, Таволара принадлежи на Италия, но днес го наричат кралство, макар че е дълго 7 километра и широко 5. Според легендата през XIX век тук пристига кралят на Италия и срещайки първия местен му казва: «Аз съм кралят», а селянинът отговаря, «Но и аз съм крал». А истинският крал на Италия му отговаря: «Добре тогава и двамата ще бъдем крале». От този момент остров Таволара се смята за кралство. Така, благодарение на кралят на Сардиния Чарлс Албърт, който имал вкус към шегите се появило малкото кралство. Може да е една шепа, но е признато от британската кралица Елизабет и от други европейски монарси. На първия крал Джузепе Бертолеоне била връчена грамота, която му дава права над престола в Таволара. Днешният пряк наследник на Бертолеоне е Антонио. Тонино, както му викат на галено стопанисва ресторанта «Da Tonino», неговата сестра принцеса Мадалена пък е собственичка на «La Corona"- също заведение, което се намира в съседство. Кралят живее на острова през половината от годината, но зимата прекарва в Сардиния при децата си. Тонино е доста словоохотлив и ако го заприказвате веднага ще ви разкаже своята кралска истроия, която за съжаление няма щастлив край. Преди години на острава пристига един учен. Той споделя на Тонино, че пише книга за историята на кралството и го помолил да му даде документи. Тонино веднага събрал всичко, с което разполага и го предоставил на учения, който «забравил» да му върне документите. Истарията на Таволара попаднала в ръцете на чужди хора и благодарение на откраднатите книжа, те заграбили горяма част от острова. И дори дома на предците на Антонио Бертолеоне. Взеха къщата, изтръгнаха герба и оградиха всичко наоколо, разказва Тонино. Успях да спася съвсем малко от земята и за съжаление приказната история на семейството ми получи трагичен край, споделя кралят.