Хърватски рай

Написано от bgВести

Това лято група приятели решихме да пътуваме до Хърватска. Естествено, решението беше продиктувано от огромното ни желание да отидем на концерта на U2 в столицата Загреб, към който се бяха запътили много нашенци. Ние обаче решихме да не бием път само за концерта и планирахме едноседмична почивка, за да разгледаме детайлно тази твърде актуална туристическа дестинация. Разбира се, цел номер едно беше музикалното събитие, но знаехме, че след като сме се насладили на изпълнението на ирландската четворка, можем спокойно да поемем на юг към морето. Тръгнахме рано в една обикновена софийска събота. Все още спокойни улици. Но така е през лятото, за разлика от останалите сезони, през които нашата столица се пръска по шевовете независимо от часа. Без да бързаме, след около 6 часа бяхме на сърбо-хърватската граница. След малко чакане отново поехме на път, но вече на хърватска територия. Първо сериозно впечатление - магистралата. Обновен път, чист и поддържан. Такава магистрала можете да видите в Германия, но човек не очаква, отивайки към Загреб, да се движи по първокласен път с маркировка, знаци, табели, ограничителни мрежи и всичко неоходимо (каквито са изискванията в ЕС). Чудя се, България е в ЕС вече 2 години! Къде е нашата европейска магистрала? Но това е друга тема. След още около 3 часа пристигнахме в Загреб. Спирахме, правихме си кафе паузи и това ни забави, но всички бяхме спокойни, никой не бързаше да стигне от точка А до точка Б за определено време. Минахме набързо през столицата, без да спираме. Чакаха ни в наетата от нас къща близо до национален парк „Плитвички езера", а от Загреб дотам ни оставаше още около час път. Когато пристигнахме, ни посрещна хазяинът. С широка усмивка, той ни повери къщата си за цял уикенд. Ще си помислите, че сме се изръсили доста за такова удоволствие, но наемът на цялата триетажна къща, с 5 паркоместа, барбекю, камина, огромен двор, всекидневна, немалка кухня и общо 6 стаи, беше толкова, колкото би струвал апартамент за една вечер в някое от курортните селища по нашето Черноморие. След приятна вечеря и скромна почерпка, всеки от нас се отправи на заслужена (след 11 часа път и изминати 1200 км) почивка. Освен това на другия ден ни предстоеше събитието - концертът на U2. Лека закуска. Силно кафе. Преглед на местната преса и всичко това под красива ябълка на маса до външната камина, близо до която имаше и люлки (в случай, че гостите имат и малки деца). Час по-късно бяхме в Загреб. Страхотен град. Спокойствие. Красиви улици. Съчетание на история и съвремие. Няма и помен от война, която се е състояла само преди 15 години. Всичко е чисто, подредено, уредено. Прекарахме цял ден в разходки. Невероятно място. И какво от това, че Хърватска не е в Европейския съюз. Преди време след референдум хърватите решават почти единодушно, че не искат да влизат в Евросъюза. И за какво им е? Имат си всичко и всичко им е прекрасно. Развиват се бързо, ние само можем да им завиждаме. По нищо не личи, че преди 15 години по тези места е имало бомбардировки, порутени къщи, разбити пътища, с други думи - война. Малко история Градът е основан през 17-и век. Тогава двете средновековни общини Градец и Каптол, разположени на два съседни хълма около днешния град, се сливат в едно. Днес те са културният център на града. По-късно, по времето на австро-унгарския период, Загреб е наричан с немското си име Аграм. Между двете войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава. Строят се жилищни квартали за средната класа. След Втората световна война са построени още нови квартали между железопътната линия и реката. Така нареченият Нови Загреб е квартал, който се появява в средата на 50-те години южно от реката. Градът расте също на запад и на изток, поглъщайки много села. Днес Загреб е един от най-красивите градове в югоизточна Европа, и много напомня на австрийски метропол. Всичко това благодарение на собствените усилия на местните, усвоили целесъобразно помощите след войната и собствените си капитали. Като цяло градът може да се раздели на 3 части. Първата е Старият град, където са президентския дворец, катедралата, църквата „Св. Марко", парламентът и други величествине сгради. Във втората (Долни град) са магазини, приятни кафенета, красиви паркове и театри. И третата - Нови Загреб, е новата част на града и не е толкова интересен за туристи. Не бива да пропускате Разхождайки се, човек неминуемо вижда две кули, които се виждат от много места в града. Това са кулите на Неоготическата катедралата. Висока 105 метра, тя е най-високата сграда в Хърватска. Строителството й започва през 11-и век (1093). През 1242-ра е била разрушена до основи от татарите, но след това отново е издигната. В края на 15-и век Османската империя нахлува в Босна и Хърватия. Тогава започва строителството на крепостни стени около катедралата. Някои от тези укрепления все още са непокътнати. През 1880 г. катедралата е силно повредена от земетресение. Възстановяването й в неоготически стил е направено от Херман Болле, благодарение на когото тя е в сегашния си вид. Днес, влизайки вътре, можете да видите Глаголицата, изобразена върху цяла стена, точно до входа й. Друг впечатляващ обект е паметникът на Св. св. Кирил и Методий. Чрез него хърватите отдават почит към двамата братя, създали нашето четмо и писмо. Катедралата е изобразена на обратната страна на банкнотата от 1000 хърватски куни, отпечатана през 1993 г. Много известно и не по-малко красиво място е енорийската църква „Сан Марко". Тя се намира в края на малка уличка с името „Св. Кирил и Методий", която те отвежда до площат "Сан Марко", на който се намира църквата. Отвън, на северозападната й стена, се намира най-старият герб на Загреб с гравирана 1499 година на него (оригиналът се съхранява в Градския музей в Загреб). На покрива на църквата плочките са подредени така, че да оформят герба на Загреб (бял замък на червен фон) и Триединното кралство на Хърватия, Славония и Далмация. На ъгъла на площад "Сан Марко" е Кметството, седалището на управлението на града през Средновековието. Сградата е преминала през няколко фази на промяна и преустройство, но и до днес все още се ползва за заседанията на Общински съвет на Загреб. Слизайки от хълма, където се намира църквата, се отправихме към друга известна и красива сграда - Хърватският народен театър. Той е основан през 1840 г., но се помещава в сградата, към която се отправихме, от 1895 година. Тогава Австро-унгарският император Франц Йосиф официално я открива като новият дом на театъра. Сградата е проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, чиято компания построява и няколко театъра във Виена. И така, след цял ден, прекаран в разглеждане на красивия Загреб (с малки почивки за бира и кафе), се отправихме към дома на местния футболен гранд "Динамо" - стадион "Максимир". Там ни очакваше нещо, за което се бяха стекли хора от целият Балкански полуостров, както и от Чехия, Унгария, Италия. По неофициални данни през въпросната вечер само заради концерта на U2 в Загреб са пристигнали 40 000 туристи от целия регион. Само за една-единствена вечер. Това говори достатъчно за популярността на групата, но и на хърватската столица. Загреб е един наистина много красив град, но се оказа, че същинската красота на Хърватска не се крие в чудесната столицата, а в по-малките градове, села, резервати, национални паркове, морски курорти и други невероятни местенца, които в последствие открихме. Плитвички езера Национален природен парк с уникална красота. След разходка около входа, чакане на опашка за билети и освежаване с глътка вода, всички заедно влезнахме в парка към 11 часа. Платихме вход от по 15 евро на човек. Пред парка има голям паркинг, който също се плащ - по 1 евро за час. Не се налага да паркираш в гората и да газиш тревните площи. Имаше и промоции, когато влизахме в паркинга, видяхме табела с оферти за паркинг + обяд. При закупуването на такъв пакет, цената става още по-ниска. Плитвички езера e обявен за национален парк на 8 април 1949 г. От 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. До 1958 г. районът не е бил приогоден за активен туризъм и до езерата се е достигало единствено през горските пътеки. По това време на тогавашният управител на парка, му идва идеята бъде изградена система от дървени мостчета , чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, като по този начин да се увеличат и приходите по поддръжката му. Площта на националния парк е 29482 ха, от които 22000 ха са гори. Намира се между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро. Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Останалата част са поляни и ливади. Сред разнообразната фауна се среща дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка - мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно. Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата и дори броят на езерата постоянно се променят. В парка се организират множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, с електрическо влакче по пътя в парка, а в околността съществуват и няколко къмпинги и хотели. Прекарахме цял ден, обикаляйки по дървените мостчета. Снимахме всеки възможен детайл. Пътувахме с лодка. Возихме се на влакче. Наслаждавахме се на този невероятен ден, на чудесното време и на заобикалящата ни красота. Шибеник Да, това име навежда на някои асоциации, но това е най-старият адриатически град в Хърватия. Сравнително малък, но много красив. Приятно място, както за живеене, така и за почивка. Със своите малко над 50 хил. жители, Шибеник се превръща в една от онези дестинации, които дават ясна представа за начина на живот в Хърватска, извън столицата. Разположен е в красив залив в централната част на Далмация, където се влива река Крка в Адриатическо море. Има къде да паркираш, има и приятни местенца, където да седнеш на кафе край брега и да се наслаждаваш. Ако те домързи да обикаляш красоти. Тук трябва да спомена за едно правило в сервирането на кафе. Виждахме го винаги, когато спирахме за почивка. Кафето се сервира с чаша минерална вода. Навсякъде. Независимо дали си поръчваш еспресо, капучино или мляко с нес - винаги има чаша минерална вода. Без да ти я записват в сметката. Шибеник има малък парк и много красива старинна част. А в съвременната е едно китно градче. Името му се появява по времето на Крал Петър Крешимир IV. По онова време, Шибеник, за кратко е бил домът на Хъватския крал и поради тази причина е наричан още градът на Крешимир. След направените археологически разкопки на замъка Св. Михаил (Св. Ана), разположен в централната част на града, се оказва, че местността е била населявана много преди идването на Хърватите. До 1412 година Шибеник, както и останалата част от Далмация устояват на Венецианските набези. В края на 15 век Турската империя заплашва града, но така и не успява да го завладее. През 16 век е построена крепостта Св. Никола. Укрепление, построено на малък остров срещу входа на пролива Св. Анте и пристанището на Шибеник. Проектирана е от ренесансовия архитект от Бреша Микеле Санмикели. Построена е на две нива, като в ниската й част, на морското равнище, се намира пространство с отвори за оръдия. То е покрито с големи сводове, а върху него е разположена площадка с военни съоръжения, жилището на капитана, както и малък параклис. Падането на Венецианската Република през 1797 поставя Шибеник под Хабсбургска Монархия. След Първата Световна Война, Шибеник става част от Кралство Югославия, докато през Втората Световна Война е окупиран от Фашистка Италия и Нацистка Германия. След края й, той става част от Югославия, докато Хърватска не обявява нвезависимост през 1991. По времето на Хърватската Война за Независимост (1991 - 1995), Шибеник е тежко атакуван от Югославската Национална Армия и Сръбски военни части. Битката продължава 6 дни (16-22 септември на 1991). Запомнена е като битката през септември. Бомбардировките засягат много сгради, в това число куполът на катедралата и театър построен през 1870. През август 1995 Хърватската армия успява да отблъсне сръбските войски и освобождава завзетите земи. Това дава началото на възстановителните операции след войната. Скоро след това Шибеник е напълно възстановен. Днес Шибеник се е превърнал в един силно развит туристически град. С всичките си забележителности и красоти, той е цел, не само на туристи от чужбина, но и на Хърватите. Местното население доста интензивно обикаля страната си и е право за едно. Има много места, които трябва да се видят и опознаят. Катедралата Св. Якоб (Джеймс) - една ат най-красивите в Далмация. Строена е в периода 1431-1536 г. и е включена в списъка на Юнеско. Няколко архитекти се трудят над построяването. Построена само от мрамор и камък. Ректорския дворец (Кнежева палац) - намира се в централанта част на стария град. Замъка Св. Михаил (Св. Ана) - намира се на възвишение в стария град. Ортодоксалната църква Св. Спас ат 14. век, известна с красивия си иконостас. Крепостта Св. Никола. За да стигнете до нея е необходимо да вземете корабче, което тръгва на всеки 30 минути от пристанището на града. За любителите на дайвинга, горещо препоръчвам да хванат корабче до остров Зларин. Там се намира едно от най-красивите места за гмуркане в Хърватска. Удоволствието от гмуркането е подплатено и от разходка на острова, който от своя страна, предлага спокойствие, тишина и красиви места. Пътуването в двете посоки е около 40 минути. На няколко километра на север от града се намира красивият национален парк Крка. Той наподобява много на по-рано описаният от мен национален парк Плитвички езера. Крка е пълен със спиращи дъха водопади, уникална флора, разнообразна фауна, както и много исторически и археологически разкопки.