Хърватски национален парк "Плитвишки езера"

no image Дата: 2009-10-14 15:46:39 | Район: Европа | Държава: Хърватска


Районът, в който се намират Плитвишките езера, е обявен за национален парк на 8 април 1949 г., а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Названието Плитвице е записано за пръв път през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.

До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на управата на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.
Площта на националния парк Плитвишки езера според информация от ЮНЕСКО е 19479 ха, а според хърватски източници е 29482 ха, от които 22000 ха гори. Намира се в Източна Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Най-високият връх на Мала Капела (1280 м) е и същевременно най-високото място в националния парк ``Плитвишки езера.``

Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.

Националният парк Плитвишки езера е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Негов основен феномен е особеният начин на създаване на шуплестия варовик в резултат на строго определени взаимодействия между физикохимичните и биологичните особености на карстовата акватория при днешните климатични условия и условията на ненарушено природно равновесие. Чрез образуване на варовикова кора върху подводната растителност, в местата на преливане на водата възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.

Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Долните езера, които са по-малки и по-плитки, се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап.
Карстовите извори се захранват от подземни води от карстовия фон, който се намира само частично в границите на парка. Обаче главното количество вода в езерата донасят потоците Църна и Биела риека (Crna i Bijela rijeka) и Плитвица (Plitvica) със Сартука (Sartuka), които се вливат в езерата от карстови извори, а Риечица (Riječica) – в Козяк и оттук, в езерата от процеждащи се доломитни извори.

http://patuvai.com/viewstate.php?id=39

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

Labels

Labels

Labels

Интересни статии из мрежата Copyright © 2010 Templatemo | Converted into Blogger Template by BloggerTheme