Под най-романтичния остров на Гърция тлее вулкан. Смятат, че изригването му преди 3600 години е потопило митичната Атлантида.
Китни белосани къщички, църковни куполи в морскосиньо, огрени от ярко слънце - това показват почти всички картички и промо-материали на гръцката туристическа индустрия. Всъщност така изглежда само един от шестте хиляди острова на южната ни съседка и всички тези кадри са заснети там. В Санторини.
Най-южният егейски архипелаг - Цикладският, е сравнително непозната дестинация за българина, а Санторини, или Тира, както го наричат гърците, е най-далечната нам точка от него. Намира се на 128 морски мили от Атина, което означава, че ако вземете самолета до гръцката столица, ви очакват един час полет, един час метро от летище "Елефтериос Венизелос" до пристанище Пирея и оттам 8-12 часа с ферибота - в зависимост от това с коя компания пътувате.
При добро планиране целият масраф излиза около 200 евро на човек. Има и по-евтин вариант - с автобус, влак или кола до Атина, но тогава продължителността на пътуването става двойна.
Обаче всеки километър, всяка стотинка от това пътуване си струва.
Гръцките авиокомпании Aegean и Olympic имат и полети Атина - Санторини, но тогава ще пропуснете първата от спиращите дъха гледки, които островът е подготвил за милионите атакуващи го всяко лято туристи: калдерата.
Санторини е последната останка от вулкан, изригнал чудовищно през 1600 г. пр. Хр. и причинил според едни потапянето на Атлантида (картографирана от египетските папируси и от Платон някъде тук), а според други - залеза на Критско-минойската цивилизация. Най-вероятно и двете са градски легенди - въглероден анализ доказва, че на Крит са карали по живо, по здраво още поне няколкостотин години, а самият Платон е двусмислен в описанията си на митичния континент - в друг текст го позиционира в Атлантическия океан.
След последното голямо изригване преди около 500 г. насред Егейско море остава това, което виждаме днес - Санторини, островът с форма на полумесец, срещу него две миниатюрни парчета земя с имена Тиразия и Аспрониси, и двата опушени комина Палеа Камени и Неа Камени. От действащия кратер върху Неа Камени и днес излиза пушек, а последното му изригване през 1956 г. предизвиква силно земетресение на острова и причинява жертви и разрушения.Та ей тази 330-метрова черно-червено-сива стена, издигаща се над морето, към която с бавно бучене се приближава фериботът, е вулканичната калдера. Върху нея са накацали белите къщички от пощенските картички.
С акостирането на пристанището дългият криволичещ път до Санторини не свършва - калдерата предстои да бъде изкачена с автобус, въжен лифт или магаре в зависимост от количеството адреналин, което желаете да си доставите. Главният град на острова - Фира, се намира на 330 м над морското равнище. По принцип рентакарът е препоръчителен, когато се отправяме на ваканция по гръцките острови, обаче не и на Санторини. Тук пътищата са стръмни, тесни и с невъобразими серпантини, поставящи на изпитание уменията и на най-опитния шофьор.
И освен ако не предприемате пътуването през юли и август, когато островът е фрашкан с американци, немци и японци (броят им в разгара на сезона надхвърля близо 50 пъти 13-хилядното местно население), на пристанището задължително ще ви чака
аналогът на някогашните созополски хазайки
- дори да е 3 ч. сутринта. Предприемчиви гърци с брошури и миниванове предлагат стаи на ентусиастите, поели по островите без предварителна резервация, и транспорт до тях.
Въпросните хазаи и няколкото хостела на Санторини са евтиният вариант за нощувка - защото островът е скъп, един от най-скъпите в тази част на света, и апартаментите в искрящобелите хотели с яркосини басейни и изглед към калдерата са на потресаващи цени. В тях обикновено се настаняват двойки от западното полукълбо, избрали Цикладския остров за цел на своя меден месец.
Признавам, че бях леко скептична към романтичния ореол на Санторини. На ферибота се скъсахме от иронични подмятания по адрес на американските сватбари, а после - щем, не щем - паднахме в плен на магията му.
Това стана по доста лесен и бърз начин - с качването на автобуса за Иа. Тя е второто по големина селище след Фира, но първото по хубост. Иа е и мястото, където всяка вечер хиляди туристи от четирите краища на света се събират на ръба на калдерата, за да наблюдават най-красивия залез в Европа.
Родена съм в град, прочут с амфитеатралната си архитектура; виждала съм още десетки такива по света и у нас. Но нищо не може да те подготви за Иа.
Къщичките са бели и въздушни като морска пяна, преливаща през ръба на вулкана. Морето под тях е в нюанси на синьото, каквито има само във фотошоп. Повечето от 352-те църкви на острова се издигат тъкмо тук. Мястото е толкова хубаво, че буквално блокира сетивните възприятия за часове. Добре е да си чукнете срещата с Иа най-късно по обяд, за да си възвърнете звук и картина до "представлението", да настроите фотоапаратите и да зачакате репетицията за края на света.
Залезът в Иа със сигурност е едно от десетте или стоте неща - според амбициозността на житейската програма - които всеки трябва да види поне веднъж в живота си. Когато следобедът превали над Иа, тълпата, накацала по ръба на вулкана, вече наподобява по пъстрота и многочисленост общото събрание на ООН. Всеки съсредоточено щрака с фотоапарат.
Цветовете, падащи върху дантелата от къщички и църквици, се сменят с всяка изминала минута. Когато слънцето цопва във водите на Егейско море и белият декор потъва в полумрак, светкавиците млъкват и се разнасят спонтанни овации. Представлението е свършило. Предстои социално-кулинарна програма в някоя от многобройните възхитителни таверни, полята с огромно количество местно вино.
Че в Гърция разбират от ядене и пиене, си го знаехме и преди, но гледката прави цацикито и мусаката още по-забележителни. Клубният живот не е френетичен колкото на Миконос или Иос, но той смисълът на този остров не е в дискотеките и блицовете. Тук специалните ефекти са директно от природата.
Все пак Санторини не е само бели къщи върху калдерата, групирани в четирите селища на западния бряг - Фира, Фиростефани, Имеровигли и Иа. На източната страна на острова - в Камари и Периса, туристическата машина се върти на пълни обороти. Там, на плажовете с черен и червен пясък, ваканцията се превръща в нестинарство - през лятото вулканичният плаж става толкова горещ, че е невъзможно да преджапаш разстоянието от чадъра до водата бос без изгаряния първа-втора степен. Във вътрешността са Пиргос и Мегалохори - слабонаселени селца със средновековна архитектура, многобройните винарски изби и археологическият обект Акротири - град на 3600 години, открит едва през 1967 г. под пластовете вулканична пепел и камъни. Ходенето по стъпките на масовия туризъм обаче е най-тъпото нещо, което можеш да направиш на вълшебно място като това.
Ако обаче има организирана туристическа атракция, която безусловно да си струва, това е екскурзията с корабче до Неа Камени. Слизаш от лодката, изкачваш стотина метра (това изкачването за нищо го нямат тука), надничаш в гърлото на спящия вулкан - изригвал пет пъти през последните сто години - и си задаваш съвсем логичния въпрос: кога ще е следващото събуждане, което ще помете нехайните туристи и ще потопи приказката от лава обратно в царството на Посейдон? И достатъчно дълъг и късметлийски ли ще е твоят живот, та да я видиш втори път?
Анита Димитрова
в. Сега
http://patuvai.com/viewstate.php?id=35
0 коментара:
Публикуване на коментар