ЖЕНСКИЯТ СЕКС-ТУРИЗЪМ - синдромът на канадската секретарка

В наши дни женският секс туризъм преживява епоха на активно развитие. Само в страните от Карибския басейн всяка година пристигат около 600 хиляди жени, които жадуват за мъжко внимание.

Наистина, самите дами предпочитат да го наричат по друг, по-тактичен начин - «романтично пътешествие». Женският секс-туризъм доста се отличава от мъжкия. Дамите не посещават барове и секс-шоу, с цел да си намерят подходящ партньор, нито пътуват на секс-турове, може би заради това, че редките секс-воаяжи, са предназначени предимно за мъже.

Като причини за женския секс-туризъм Wikipedia посочва не само феминизма, но и дефицитът на «истински мъже», възпитани от викторианската епоха. На жените им е било скучно в мисионерската поза и без никакви чувства и затова те се втурнали да търсят разнообразие в живота.

За първи път женският секс-туризъм се споменава в САЩ и Турция в средата на 19 век. Американките прескачали при североамериканските индианци, а към огнените турци пътували от цяла Европа. Развитието на «романтичните пътешествия» прекъсва по време на втората американска депресия, чак до 60-е години на 20 век. През това време той процъфтява само в Индия, Непал и Тайланд. Там с недвусмислени цели пътували отделни безстрашни дами от Англия, Франция, Чехословакия и САЩ.

Едновременно с бурното развитие на туризма през 60-е и началото на втората вълна на феминизма, се възродил и женският секс-туризъм. Първи в «романтиката» се хвърлят канадските жени. Те се отправят към Барбадос, в Швеция, Испания, Гърция, Югославия и Гамбия. Именно те направиха популярни Карибските острови и прославиха горещите момчета на Ямайка и Барбадос. През 90-е в общата вълна се вляха и жените от Япония и Тайван – те оживиха плажовете на Бали и Пхукет.

За мъжете за секс-туризъм най-популярна е Азия. За жените направленията са малко по-различни: страните от Южна Европа (основно Италия, Гърция, Турция, Хърватия и Испания ), Карибския басейн (Ямайка, Барбадос и Доминиканската Република), Гана и Кения в Африка, Бали, Индонезия и, най-популярният курорт в Тайланд, Пхукет. По-малко популярни, но все така търсени са: Непал, Мароко, Фиджи, Еквадор и Коста Рика. Универсални и за двата пола са Таиланд, Доминиканската Република и Куба – там са готови да обслужат който дойде.

Лесбийският секс-туризъм все още се заражда, но дори и сега той има свои места: традиционният остров Лесбос (Mytilini) в Гърция; Бангкок и Патайя в Тайланд, а също и райският остров Бали.

Тъй като най-често подобни услуги се предоставят на дамите в страни от третия свят, то и цените за тях са доста ниски. По наблюдения на ямайски експерти в сферата на туризма, цените се формират така: «средна класа»- до $ 30 за час и до $ 150 за нощ. Освен тази такса, ако жената е доволна, жиголото приема както пари така и други подаръци – асовници, запалки, дрехи и т.н.. Славата на най-щедри клиентки са спечелили канадките от Отава.

Там, където секс-туризмът за дами е поставен на широка нога, съществива и такава услуга като компенсация за мъжа, съпровождащ дамата. Така, в Азиатските страни и страните от Африка той може да се «откупи» за сума от $50 до $200. На други места и пос-специално в Южна Европа, в Турция, Египет и на Бали обикновено стигат и подаръци, а и те не са задължителни. Понеже жените обикновено са щедри на подаръци, те , за разлика от мъжете, никога не отказват да ги направят.

Женският секс-туризъм си има свои термини. Дамите, които пътешестват в търсене на любовна утеха, в Британия се наричатт Shirley Valentines, на Бермудите - longtails, в Япония - yellow cabs, а на Ямайке ги делят: наричат блондинките milk bottles, а брюнетките Stellas. На Барбадос на секс-туристките се поставя «диагноза» «синдром на канадската секретарка».

Мъжете, които оказват необходимите услуги, в Гърция се наричат kamakia («харпун за лов на риба»), в Хърватска galebovi («чайки»), на Коста Рика - sharks («акули»), на Бали Kuta Cowboys («Каубои Кута») или pemburu-bule («ловци на бели»), Marlboro men - в Йордания, bomsas или bumsters - в Гамбия, sanky pankies в Доминиканската република, «gringa hunter» в Еквадор, "brichero" в Перу. А за най-«професионални» жиголо се смятат мъжете на Доминиканската република.

Източник: http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=2432