Да изневерим с лула

Преди три-четири поколения лулата беше почти задължителен аксесоар на уважаващите себе си мъже, а пушенето се приемаше като естествено и почтено занимание. Днес, както и преди 500 години, лулата отново попадна сред предметите по-скоро на лукса, отколкото от първа необходимост, а тютюнът от панацея отново се приема за отрова.
Тази статия е посветена на лулата, тютюна и на правилното им използване.

Вярва се, че първите, които започнали да пушат тютюн били коренните жители на Америка преди повече от три хиляди години. Съдейки по археологическите разкопки, най-древните пушачи били индианците маи.
Не след дълго изкуството на тютюнопушенето достигнало своя разцвет при ацтеките и племената на Северна Америка. Материалите за направа на лули били най-различни: от древни видове тръстики до парчета дърво, стебла от царевица и морски раковини. Любопитно е, че у жителите на този регион се срещали и многофункционални лули. Например, в арсенала на индианците имало лули - томахавки, дълъг чибук, който служел едновременно както за пушене, така и като брадва.

Жителите на Южна Америка предпочитали да изрязват лули от дърво, като изработвали уникални форми. Както и северните им братя, южняците украсявали своите приспособления с изображения на живи същества, а понякога придавали на лулите животински форми.
Освен лулите в известната ни днес форма, древните индианци от Южна Америка правели и раздвоени приспособления, предназначени за вдишване на дима през носа: два къси края се поставяли в ноздрите и така тогавашните индианци се наслаждавали на тютюневия дим.
Когато Колумб пристигнал на островите от Карибския басейн, нито той, нито екипажът му знаели нещо за тютюна. Ето защо видът на аборигените, «пиещи дим», станал за пътешествениците едно от най-удивителните зрелища. Не е чудно обаче, че на връщане те взели и тютюневи листа, както и семена и разнообразни лули, подарени им от индианците.

Лулите се правели от дърво, както и от други материали: сплави на олово, сребро, порцелан и даже стъкло. Но най-разпространеният материал дълго време оставала глината.
В края на първата половина на XVIII век австрийският граф Андраши по време на посещението си в Турция получил като сувенир къс бял камък. Камъкът външно приличал на глина, а Андраши направил от него лула. В резултат приспособлението, направено от морска пяна, станало най-известното в света.
Едва по-късно за универсален и най-вече дълготраен материал за лули бил признат бриара – особен тип растение, намиращо се в Средиземноморието. Голяма част от най-ценни лули, предлагани в днешно време, например, лулите Dunhill, които е пушил дори и Сталин, също са направени от бриар.

Започваме с италианците, чиито лули са разпространени по целия свят. Преди всичко, следва да споменем такива марки като «Savinelli», «Paronelli», «Gasparini» и «Rossi». За колекционерите особено ценни са екземплярите от цял къс черно дърво, изработени от «Rossi», специално за руския военно-морски флот през 1905 г., когато страната обявила война на Япония.

Втората по значимост страна в производството на лули, според експертите, е Франция. Там ежегодно се произвеждат над 500 хиляди екземпляра. Най-голямата фирма е «Butz Choquin» в Сен-Клод.
Интересно е, че френските лули са били много популярни до, а и след Първата световна война, като ги предпочитали даже англичаните, в частност, небезизвестният сър Алфред Дънхил. Достойнствата на френските лули били в това, че те почти винаги били снабдени със система за опушване.

Освен Италия и Франция не може да не споменем Великобритания и Ирландия. В наши времена именно англичаните водят в дела на разпространение и популяризиране на класическите форми на лулата. Добре познати на всички ценители са марките «Dunhill», «Peterson», «Charatan» и «Parker».
Не по-малък интерес за познавачите представляват и авторските лули. Много често те се отличават с високо качество и виртуозно техническо изпълнение. В Русия признати създатели на авторски лули са А. Ярошевски от Москва и В. Гречухин от Санкт-Петербург.

Ако решите да попълните редиците на дълбокомислените пушачи на лула, помнете, че покупката не се ограничава със закупуването на тръбичката. Ще ви бъдат необходими още: специална запалка; нож за изчистване на лулата от нагара; «лъжица»за пълнене на лулата; пепелник с корково дъно, позволяващ натъпкването на тютюна да не поврежда лулата; средства за изчистване на чибука и мундщука… Няма да е излишна и специална торбичка за тютюн за неговото съхранение и носене.

При избора на лула, трябва да се убедите дали е направена максимално висококачествено, както и да и обърнете внимание на размера. Ние препоръчваме да започнете с права лула, с голям балон (диаметър около1,5 см.) и със стени, достатъчно дебели, че да не се нагряват по време на пушене. Мундщука е добре да бъде акрилен или ебонитов.

Много от тютюните за лула са ароматизирани. Най-разпространени са ароматите на слива, вишна, манго, ванилия, уиски, ром и вино. Американските тютюни са най-леки, френските - най-тежки, а датските се отличават с подправки. За начинаещите пушачи е по-добре да изберат по-лек тютюн. Не трябва да забравяте, че колкото по-голям е балонът, толкова по-едро нарязани трябва да бъдат тютюневите листа. За неголям балон изберете тютюн с меки и тънки листа.

Помнете, че е необходимо лулата да бъде правилно запалена. Важно е още първият път да се създаде тънък слой нагар от вътрешната страна на балона, който впоследствие да защитава стените от прогаряне и влага.
Експертите често спорят, как е правилно да се пали лулата. Първият способ се състои в това, че първият път се пълни едва една четвърт от балона с тютюн. С кръгови движения се опушва цялата повърхност на тютюна, като едновременно се правят кратки и чести вдишвания. Цялата повърхност на тютюна трябва да се запали, а тогава, когато горящите частици се повдигнат, опитвайки се да излязат от лулата, тютюнът трябва да се загаси с «лъжицата» и след това да се разпали отново и да се изпуши до край. Следващият път количеството на тютюна в чашката трябва да се увеличи до средата на балона, а след това до 3/4, докато накрая чашката да се запълни изцяло. Според втория способ, балонът от първия път трябва да се запълни изцяло, но тютюнът да не се пуши до край. Счита се, че в този случай по-малко се уврежда долната част на лулата.

След това, когато тютюнът бъде напълно изпушен, лулата трябва да съхне в продължение на 12 часа във вертикално положение, след това процедурата се повтаря още 5-6 пъти. Дебелината на основния нагар на стените трябва да бъде 1-1,5 мм., а излишъкът се почиства добре с ножчето.

Научете се да тъпчете тютюна
След като сте приготвили лулата си за употреба, идва време да пушите. Правилният метод е такъв: най-отдолу, на дъното тютюнът лежи свободно, а най-отгоре е плътен. За да натъпчете тютюна, го сипвайте на порции, всяка от които натиснете с «лъжицата». В резултат на натиска натъпканият тютюн леко пружинира.

Как да пушите с лула
Не гълтайте дима като при пушенето на цигара. Достатъчно е само да го подържите в уста, да вдъхнете вкуса и да изпуснете след 2-3 сек. Ако по «цигарена» привичка все пак гълтате дима, то правете това не с всяко вдишване, а редувайте през две-три «подръпвания», за да не изгасне лулата. Най-важно е да внимавате лулата да не прегрее.

Писателят Марк Твен веднъж казал: «Много хора биха искали да пушат лула, но малцина умеят да го правят». В този случай, имащият репутация на «хумористичен» писател, Твен бил максимално сериозен. Няма спор: умението да владееш лулата е истинско изкуство, изискващо знания, внимание и опит.
За индианците тютюнът бил не просто растение, способно да внесе в живота им удоволствие и отпускане. Той служел като проводник към света на духовете и сам се явявал такъв. Индианците имали силна никотинова зависимост и затова боготворили тютюна. С помощта на дима индианците общували с предците си, лекували болести, търсели застъпничество от боговете и решавали различни и много важни въпроси.
Източник: http://www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=7&articleId=1048