Хърватска - древна и съвременна

Република Хърватска пленява туристите с уникалното съчетание от планински и средиземноморски климат. Любителите на зимните спортове откриват красотата на планините с кристални езера, а почитателите на плажовете са очаровани от Далматинското крайбрежие. А многовековните градове с богата древна култура и историческите забележителности с античен привкус са допълнение към магията на Хърватска.
Градовете имат свой собствен облик с характерните червени, керемидени покриви. Дубровник, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, Сплит с Диоклециановия дворец, Задар с изцяло запазения средновековен град - крепост, Загреб - наричан “Малката Виена” с бароковите си дворци и площади, са само част от историческите забележителности в Хърватска.
Близките ни славянски езици, краткото разстояние от България и първокласните пътища в Хърватска, правят лесно и приятно опознаването на тази страна.
Неслучайно Хърватска е наричана “дантелата” на Адриатика, земя с хиляди острови. Не е достатъчно да посетите Сплит, Загреб или Дубровник! Истинската красота на Хърватска е в безкрайната броеница от острови, потопени в Средиземноморието.
За малка страна, разположена в южната част на Европа, в последните години тя се превърна в една от най-предпочитаните травъл дестинации на Стария континент.
Хърватия е известна с добре развитата си инфраструктура, с мрежата от пътища и магистрали, с големия брой отлични хотели, достъпни за всеки джоб - от малки, семейни хотели до големи луксозни комплекси.
Хърватия приютява огромен брой средновековни замъци и се нарежда на второ място след Франция с цветните си лозя и искрящо вино. Крайбрежието e обсипано с превъзходни курорти и най-чистата вода в цялото Средиземноморие.

Полезна информация
Страната е разположена в северозападната част на Балканския полуостров. Граничи със Словения, Унгария, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Има брегова линия с Адриатическо море - 5 335 км и 1 185 крайбрежни острова.
Източните части са заети от Славония - обширна хълмиста равнина. В централните и западните части е разположена Динарската планинска система - Велика капела, Велебит, Динара и Далматинското крайбрежие с дълбоко врязани заливи и множество острови. Средната температура за януари е от 0 до 9 градуса Со, юли 18-25 градуса Со.

Визитка: Държавно устройство: Парламентарна Република Официален език: хърватски Парична единица: куна (HRK) Столица: Загреб Население: 4,5 милиона жители Територия: 56 542 кв. км Административно деление - 20 области (жупанци) и гр. Загреб Исторически области: Славония, Далмация, Лика, Истрия и др. Релеф: езера, планини, гори, каменисто крайбрежие, множество острови Климат: умерено-континентален, средиземноморски Обща земна и морска площ: 89 810 км? Дължина на брега: 5 835 км Брой на островите: 1 185 (66 населени) По-важни градове: Загреб, Сплит, Дубровник, Риека, Осиек, Задар, Карловац, Книни и др. София - Загреб: 679 км

Парична единица
Паричната единица в Хърватска е куна (HRK), като 1 куна = 100 липи. Банкнотите са от 1000, 500, 200, 100, 50, 20, 10 и 5 куни. Има монети от 1, 2, 5, и 25 куни. Обменният курс на куната е обвързан с еврото и е фиксиран, 1 евро = 7 HRK. В Хърватска можете да плащате както с куни, така и с евро. Кредитните карти са популярно средство за разплащане. Приемат се Visa, Mastercard, Diners Club. Ако сте във вътрешността на страната, e добре да имате пари в брой.

Телефони
Телефонният код за набиране на Хърватска е 00 385. Ако звъните от Хърватска към вашата държава, трябва да знаете следното, че разговорите от хотелската стая ще ви излязат най-скъпо. Най-добре е да използвате улични телефони с местни телефонни карти. Можете да си купите такава във всеки пощенски офис или вестникарска будка. Те са на цени от 15 до 100 куни и могат да се използват за всякакви позвънявания в страната и извън нея. Може да използвате и мобилен телефон, но имайте предвид, че страната не е в ЕС и цената на роуминга е доста висока.

Транспорт
Трябва да имате предвид, че голяма част от територията на страната са острови и придвижването до тях става чрез фериботи. Предварително се информирайте за разписанията на фериботите. Инфраструктурата е на високо ниво, фериботите са надеждни, автобусните линии са ефективни, а влакове свързват основните градове в страната.

Цени
Известно е, че хърватските курорти са посещавани от по-висок клас туристи. Цените са високи. Сравнени с българските, са двойни.

Визов режим
Българските граждани влизат в Хърватска без визи за срок на пребиваване до 90 дни за период от 6 месеца, считано от деня на първото влизане. То допуска в този 6-месечен период многократно влизане в страната. Общото време на пребиваванията не трябва да превишава 90 дни. Нужен е обаче валиден задграничен паспорт.

Н. Пр. Данийела Баришич, посланик на Република Хърватия в България: Строителството, земеделието и туризмът са секторите с потенциал за развитие между двете срани Ваше превъзходителство, кои са основните характеристики на хърватската икономика днес? - Като средиземноморска и централно европейска страна, със средно годишен ръст на БВП от 4% в последните десет години, Хърватия е една от най-динамично развиващите се страни в тази част на Европа - с висок процент на чуждите инвестиции и силен финансов сектор. За съжалениe, стагнацията заради глобалната финансова криза е налице, а най-новите статистически данни показват следното: 3% ръст на БВП, 1,6% ръст в промишленото производство, 700 евро, средна заплата, 13,4% безработица. Но пък имаме 6,8 милиарда евро годишен приход от туризъм за 2008 г. Възходящият тренд на хърватската строителна индустрия в последните няколко години стигна европейските нива, където малките и средните компании се адптират по-лесно към настоящите пазари. Република Хърватия има традиции в туризма и много потенциал за бъдещо развитие. Нашите предимства са добре запазената околна среда и природа, богатото културно и историческо наследство. Как се отразява световната финансова криза на хърватската икономика? - Според Световната банка, Хърватия посрещна ударите на световната криза относително добре подготвена. Страната е взела адекватни и своевременни мерки в банковата система, за да стабилизира финансовите пазари. Как се промениха икономическите ни отношения след влизането на България в ЕС? - Двустранните икономически отношения между Хърватия и България значително се подобриха през последните четири години, като се има предвид, че търговският обмен нарасна пет пъти от 2004 г. досега. И мога да кажа, че има потенциал за бъдещо развитие на двустранните контакти. Може ли да се говори за засилване на бизнес интересите между двете страни? Имат ли бъдеще смесените фирми? - Въпреки че нашите двустранни политически отношения са отлични, ние трябва да работим за подобряване на икономическите връзки. Най-вече в сферата на инфраструктурата, земеделието, енергетиката и туризма. За съжаление, главната пречка за по-добра комуникация е фактът, че няма директни полети или дори железопътна или автобусна връзка между страните ни. Доколкото зная в момента има две смесени фирми в София - “БДЖ Кончар” за ремонт на локомотиви и IGH (Строителен институт на Хърватия). Кои са проблемите на хърватския бизнес? - Нашата икономика има проблеми, а именно външна уязвимост и неефективна конкурентност. Въпреки всичко ние се опитваме да поддържаме макроикономическа стабилност, да засилваме дела на частния сектор, да подобряваме качеството и ефективността в социалния сектор и да работим за дългосрочно развитие. Смятам, че позитивното развитие в реалния сектор ще продължи в следващите 3-4 години със среден икономически ръст от 5 на сто. Какво бихте посъветвали български бизнесмен, който желае да инвестира в Хърватия? - Ние срещаме едни и същи проблеми в преходния период. България е член на ЕС, а Хърватия е в процес на присъединяване. И двете страни са членки на НАТО, което означава, че споделяме еднакви ценности. Така че, не се колебайте да правите бизнес в Хърватия. Има няколко много добри интернет сайта, откъдето можете да вземете полезна информация, като например (www.apiu.hr) Агенция за представяне на търговията и инвестициите е правителствена агенция, чиято главна цел е да предоставя пълна информация на инвеститорите и да представя Хърватия, като желана за инвестиции страна или (www.hgk.hr), Хърватска стопанска камара, в която членуват всички регистрирани в Хърватия фирми. Кои са известните хърватски марки на българския пазар? - Известни са продуктите на компания “Краш” особено с марката “Bajadera”. Компанията произвежда сладкарски продукти - какаови продукти, бисквити и вафли, както и захарни изделия. Доколкото ми е известно много български семейства познават продуктите на тази компания. Също така има продукти на фирмата “Zvijezda” - за олио, майонеза, маргарин и разбира се “Вегета” - микс от подправки със сухи зеуленчуци на компанията “Podravka”. В някои магазини можете да намерите алкохол на фирма “Maraska”. Какви са последните данни за туристическия обмен между двете страни? Очаквате ли кризата да се отрази на предстоящия туристически сезон? - Според националната статистика на Хърватия през 2008 г. имаше почти 30 000 туристи от България с почти 58 000 нощувки. Хърватското министерство на туризма подготвя “екшън план” за този сезон, за да предотврати проблеми, предизвикани от глобалната криза. Българските и хърватските туристически агенции и държавните органи по туризма биха могли да работят съвместно, за да рекламират туризма в двете страни. Аз лично съзнавам, че настоящата ситуация не е особено добра за започване на бизнес, но в Хърватия ние казваме, че “след дъжда идва слънцето”, така че тази криза няма да продължи вечно и трябва да се приготвим за по-добри времена.

Благоприятен бизнес климат и висок стандарт

Република Хърватска е независима страна, извън рамките на бивша Югославия, повече от 15 години. Държавата преговаря за членство в Евросъюза от 2005 г. Според анализаторите обаче това е възможно да стане най-рано към 2012 г.

Икономически политика
Бумът в кредитирането през 2002 - 2006 г. и банковата приватизация в Хърватска са причина за средногодишен дефицит по текущата сметка от
7 на сто. До края на 2009 г. този макроикономически показател ще е близо 10 процента по прогноза на “Икономист Интелиджънс юнит”.
Прогнозата за ръста на икономиката до 2012 г. е за ниво от 4,3%. Приносът на инвестиците за ръста на БВП е много съществен, най-вече заради вложенията в строителството и потребителското търсене.
Хърватската централна банка се стреми към стабилност на валутния курс куна - евро. Прогнозите са инфлацията да остане ниска, заради стабилния валутен курс. До края на годината прогнозите сочат, че инфлацията в Хърватия ще се понижи до пет на сто.

През 2007 г. доходът на глава от населението е преминал границата от 8000 евро, средната работна заплата надхвърля 600 евро, а броят на бедните, според Световната банка, е най-ниският в сравнение с 20-те страни от Централна и Югоизточна Европа.
В момента данък общ доход в Хърватска варира между 15 и 45 на сто. Хлябът, млякото и книгите не се облагат с ДДС. Върху туристическите услуги има само 10% ДДС, а останалите стоки и услуги са с 22% данък добавена стойност. Корпоративният данък в Република Хърватска е 20%.
Правителството има амбициозните цели за периода 2009-2011 г. да постигне по-бърз икономически растеж, да създаде нови работни места, да намали бюджетния дефицит и да стабилизира външия дълг.

Жизнени показатели
Средната работна заплата за 2008 г. в Хърватия е 700 евро по данни на хърватската финансова агенция. Според хърватското издание “Пословни дневник” средната работна заплата в държавния сектор надхвърля с 25 на сто средните доходи в частния сектор. Служителите в държавните компании получават близо 6 хил. куни. Заплащането в частния сектор е с 10 процента под средната работна заплата за страната. Най-ниско е в сектора на риболова,
а най-високо в сектора на финансовите услуги.

Стокообмен
Двустранният стокообмен между България и Хърватска е най-висок през 2006 г., когато отчита ръст от 240 млн. евро. Това е най-високата стойност от 1992 г. досега. Общият стокооборот с нашата страна е надхвърлил стокообмена на Хърватия с Румъния и Македония. В последните две години се забелязва спад до 170 млн. евро.
Нарастване се забелязва и при вноса, и при износа, като ръстът на износа от България за Хърватия е по-голям, отколкото ръстът на вноса от Хърватска у нас, което е сигнал за засилване на бизнес интересите и от двете страни.През последните години се отчита тенденция на диверсификация на стоко
обмена между двете страни, но все още значителна част остава концентрирана в търговията с нефтени продукти. Главният износ на Хърватска е за Италия, Босна и Херцеговина, Германия и Австрия.

Инвестиции
Политика на хърватското правителство е да стимулира чуждестранните инвестиции в туристически обекти. Тяхното министерство на туризма поощрява предприемачите с изгодни кредити за строеж на семейни хотели вместо
на огромни комплекси.
Чуждестранните преки инвестиции в Хърватска миналата година стигнаха рекорд от 3,5 млрд. долара. Очаква се инвестиционната среда да се подобри още повече. През тази и следващата година 55% от регулациите, отнасящи се за бизнеса, ще отпаднат или ще бъдат опростени. Очакванията са, че до присъединяването на страната към ЕС интересът на инвеститорите ще расте.

Технологични постижения
Хърватия има над 1300 км магистрали, 90 на сто от тях са построени през последните десет години. Най-голямото постижение е завършването на магистралата Загреб - Сплит. Двата града са най-важните центрове на континентална и крайбрежна Хърватия. Изграждането на модерната магистрала е доказателство за добрата бизнес среда, предразполагаща към инвестиции. По аутобана се пътува двойно по-кратко, като
по протежението й има 26 моста и 50 виадукта.

---

Хърватското крайбрежие е най-атрактивното в Европа

Туристическата индустрия достига истинския си разцвет, когато се ориентира към малки бутикови хотели, интересни туристически услуги
и богати културни събития

Туризмът на Република Хърватска днес е на световно ниво. През 2006 г. страната е посетена от 10 млн. туристи, а приходите в сектора на туризма са над 6 млрд. евро. Приходите от туризъм в Хърватска представляват 20 процента от БВП.
Броят на българските туристи в републиката се е увеличил трикратно в последните години -
до 12 000 души годишно. Тенденцията е все повече хървати да посещават българските зимни курорти.

Бреговата ивица
на Хърватска е една от най-привлекателните световни туристически дестинации. Именно крайбрежието е регионът, който осигурява половината от приходите от туризъм на Хърватия. Навсякъде са пръснати малки рибарски селища, между които се простират курортни комплекси.
Летният сезон е продължителен - от началото на май до края на септември, като средната температура е 24оC. Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата
на морската вода през лятото е до 27?C.

Морето
Ако решите да прекарате лятната си ваканция на Адриатическо море, ще останете приятно изненадани от съчетанието между модерни курорти и исторически градове. Пътищата до тях са първокласни и добре уредени с безплатни паркинги. Хотелите са елегантни, удобни и на умерени цени. Почти всеки хотел разполага с ресторант, бар и собствена спортна база - басейн, многобройни тенис кортове, фитнес център, баскетболни волейболни и футболни игрища.
Големи са възможностите за практикуване на различни водни спортове и ветроходство. Може да наемете лодка или яхта или да се включите в круизи с корабче до островите в Кварнер и Далмация. Кристално чистите води на плажовете са идеални за всеки ценител на морската прохлада.

Забавленията
Многобройните ресторанти, кафенета и нощни заведения имат качествено обслужване и добра кухня. За клиента е важно да знае, че в ресторантите сервират специалитети по желание. Има богат избор на италианска кухня в кокетните пицарии в морските курорти, както и на морски деликатеси, сред които препоръчвани са риба на скара или рибна яхния по Далматински.
Хърватия е с богати традиции във винарството. Тук ще намерите голямо разнообразие на качествени бели и червени вина, сред които са Кастелет, Малвазия или Бургундац. Любителите на бирата трябва да опитат от местните светло или тъмно пиво.

Островите
Разположена в източната част на Адриатическо море Република Хърватия има 1,777 км континентално крайбрежие с “дантела” от 1,185 острова, прочути със своите живописни заливи и великолепни полуострови. От тях едва 66 са населени, а островите Кърк, Црес, Брач, Хвар, Паг и Корчула са сред най-големите.
Хилядите острови в Адриатика предлагат прекрасни ветроходни възможности и посещение на множество очарователни средновековни градчета и пристанища с руини от времето на Древна Гърция, Римската империя и Венецианската република.
Според някои туристически издания дългият
60 км и широк 15 км остров Хвар е сред десетте най-красиви острови на Земята.
Крайбрежието му е обточено с очарователни селца, превърнати в уютни курорти. Пълно е с малки, прелестни ресторантчета, предлагащи богат избор за вечеря.
Друг също така красив остров е Коркула, родното място на великия пътешественик Марко Поло.
Маркаша е великолепен пристанищен курорт и изходна точка за доста разходки из околността, от него тръгват много еко и туристически пътеки. Оттам може да вземете и ферибота за Босна.
Остров Црес е сред любимите дестинации за ценителите на екотуризма и за тези, които се интересуват от живота на големите птици. Црес е дом на една от най-големите птици в света - Белоглавия орел. На острова е изграден екологичният център, в който се приютяват местните диви животни при нужда от медицински грижи. Той се посещава ежегодно от 15 000 туристи.
Никому неизвестният доскоро остров Галешняк в Хърватия, или както го наричат “островът “сърце”, се превърна в истинска сензация, след като руски младеж го забелязал, разглеждайки Google Earth и видял, че той е във формата на сърце. Поради нестандартната му форма някои го наричат “Островът на влюбените”. Намира се в Адриатическо море между град Задар и остров Пашман и е необитаем.

Културен туризъм
Още от древни времена Хърватия се е обособила като страна с уникално културно наследство. Днешната република е била част от Римската, Византийската и Австро-унгарсаката империи. Затова източното и западното влияние в традициите се усещат и днес. Хърватска е интригуваща държава за туристи с многостранни интереси към история, архитектура и изкуство. Многобройните останки от гръцката, римската и средновековната епохи могат да се видят в музеите, църквите и археологическите обекти. Особен интерес предизвикват замъците и бароковите църкви на Хърватско Загорие.
А Сплит, Дубровник и много други са превърнати в градове музеи.
Мнозина са на мнение, че най-атрактивното място в Хърватия си остава Дубровник. Градът има славата на най-добре запазеният средновековен град в Европа.

Дубровник - перлата на Адриатика
Този световно известен вече град е обявен за топ туристическа дестинация от американския всекидневник “The New York Times”, а морската вода на хърватския бряг - за най-чистата в Средиземноморието.
Дубровник се намира в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак. Градът музей е популярен с развития си културен туризъм, заради големия брой римски и средновековни дворци. Всяка година от май до октомври гъмжи от туристи от всички краища на света. Неговото очарование се обяснява с това, че обединява две култури - византийската и венецианската, и две стихии - славянската и латинската.
По главния булевард “Плаца” са подредени стотици магазини и дюкянчета. А ако се изкачите с въжената линия до “стария град”, ще се насладите на вълшебна гледка към Дубровнишката Ривиера -
Купари, Сребрено, Млини, Плат и Цафтат.

Загреб - бизнес център в сърцето на средновековни замъци
Столицата на Хърватска, Загреб е приятен, забързан, но не чак толкова, колкото западноевропейските метрополиси, град със запазена стара част. Атмосферата напомня тази в Италия -
зелени хълмове, обточени от двете страни със средновековни замъци и лозя. В центъра на града се намира най-голямата катедрала в Хърватия с кули, високи 105 м.
Днес столицата не е много гъсто населена - жителите са по-малко от един милион. В Загреб се намира цялата централна държавна администрация. На няколко часа път северно от Загреб е алпийският езерен район Блед. Иначе от околностите на Загреб си струва да се споменат композицията от замъците Вараждин, наречени “Бароковия град”, замъкът Шауловец, който е превърнат в ресторант и най-големият замък в Хърватия - Кленовник. На юг от Загреб се намира Националният парк “Плитвички езера” - едно от местата в Хърватия, защитени от ЮНЕСКО.

Източник: http://www.tbmagazine.net/%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0