 |
 |  |
Не всеки ден можете да опитате прасенце, което толкова да ви харесва. То не е обикновено, а е от специалната сива или бежова suino nero borghegiano. Неговият образ се е превърнал в част от традициите и легендите на равнината По, недалеч от Парма. Тези животинки могат да се превърнат на салами, наденички и най-вече на Culatello di Zibello (кулатело ди зибело), което е шунка с подправки, въздигната почти в култ.
На италиански culo означава буквално „задник”. Причината за това название е, че се взима само една част от задните мускули на животното, които не са толкова активни и съответно месото им е по-крехко.
Има едно малко градче на име Забело, където приготвянето на тази шунка е превърнато в изкуство и тя е защитена като типичен местен деликатес.
Ако дойдете в този край, е силно препоръчително да видите килерите на семейство Спигароли (Spigaroli), под Антика Корте Палавичина от ХІІІ век. Те се състоят от няколко успоредни коридора в продължение на няколкостотин метра. Хиляди кулатели с месеци висят от тавана като големи прилепи за да засилят своя вкус, а месото става още по-сладко.
Приготвянето на месото изглежда прекалено просто. Месото се овалва в много груба сол на късове и ситно смляна морска сол. То е напоено със сухо бяло вино, в което има малко чесън, и е отделено на хладно място, където да отлежи до една седмица. След това всяко парче е „затворено” в мехура на прасето и е омотано, като всеки възел се връзва на ръка, и после е окачено в мазето.
Местата, където шунката отлежава, са с високи тавани, големи прозорци и сух въздух. Там месото съхне около 4-5 месеца, преди да се премести в мазето на Антика Корте Палавичина. Ако следваме „буквата на закона”, вече можете да похапвате от приготвената Culatello di Zibello, но семейство Спигароли предпочитат да изчакат още между 12 и 24 месеца – и с право техните произведения не само следват традицията, а я доизграждат.
Възможно е тази шунка да се направи от голяма бяла свиня, но търсейки по-голям аромат и по-богат вкус Спигароли избират suino nero borghegiano, което в миналото е живяло в околността, но вече се среща рядко. Спигароли дори започват програма за защита на вида и внасят животни от Калабрия. Както и при много други по-стари породи, на тях им е нужно повече време за да пораснат и да се размножават.
Източник: http://www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=7&articleId=1944
0 коментара:
Публикуване на коментар